Ридли Пиърсън - Достатъчно основание

Нямаше време да се размотава повече. Срещата беше след три минути.

Присъствието на кмета Мани Рот действаше на нервите както на Кап, така и на Хиндеман. Кап беше облякъл своето спортно сако, а Кларънс беше изоставил своята авторитетна позиция зад бюрото си за по-приветлив контакт. Беше подредил сивите столове от оръжеен метал така, като че ли четиримата щяха да провеждат бридж турнир без масата за карти. Рот чоплеше нервно нещо по ръцете си, сложени в скута. Кап барабанеше с молива си „Монгол №2“ по своето бедро.

— Лъмбровски ли беше този, който току-що видях? — попита Дюит. Кап се престори, че не е чул.

Хиндеман каза на Дюит:

— Джеймс, ние запознахме мистър Рот с новите улики: лепенката, маркуча и той помоли да разговаря с нас. Неговата загриженост, ако не греша, е какво и колко да кажем на пресата.

Рот започна сурово:

— Слушайте, момчета, не искам да ви говоря за вашия бизнес. — Стана, мина зад бюрото на Хиндеман и спря до прозореца. Дръпна въженцето и вдигна прашните щори „Ливлър“. Дюит не го познаваше добре, но му се стори, че в определен момент от живота си е бил в кръжок по драма. Той посочи театрално навън през прозореца и каза: — Това отвън е мой бизнес. Тези улици, магазини, галерии, ресторанти, каквото речете. Ако кажем, че има убиец на свобода в града, тези тротоари ще пресъхнат за една нощ. И тези туристи, които именно ни поддържат живота, джентълмени, ще изчезнат. Никакви туристи, никакъв бизнес, никакви данъци, никакви заплати…

— Никакви гласове — промърмори почти на себе си Дюит.

— Какво, детективе? — възкликна Рот, обръщайки се рязко почти на пети към него.

— Уважавам вашата загриженост, кмете Рот — каза Дюит. — Но ние сме принудени да използваме всички налични средства, които могат да помогнат, да спрат този тип. Пресата е много ефективен инструмент. Не само ще предупредим обществеността и така ще спечелим хиляди уши и очи, но може и да подплашим здравата този тип, да го накараме да се замисли добре. Пресата вече спекулира над възможностите…

— Спекулира, да — каза Рот, прекъсвайки го. — Но никое упълномощено лице в действителност не е излязло да каже, че е убийство. Виждате ли разликата? Каква вреда може да има ако се направи изявление, че двата смъртни случая са подозрителни и че разследването продължава? Това избягва думите „умишлено убийство“, но ни оставя честни пред обществеността.

Кап изръмжа:

— Освен това, Дюит, ние адски сигурно не искаме да разкриваме факти, улики и доказателства на извършителите на престъпления, нали така? Ако им кажем как сме разбрали, че е убийство, тогава те другия път ще знаят какво да избегнат. Дори само да дадем изявление, ще се разкрием, че просто сме по следите на престъпника. Не е ли по-добре за всеки, ако лежим ниско притихнали известно време.

— Такъв подход — каза Хиндеман, — може да се върне обратно и да се стовари на главите ни, Мани. В крайна сметка това, което знаем, и кога сме го разбрали ще стане известно на хората, и ако не сме изправени с лице пред проблема, има хора, които неизбежно ще заявят, че ако не сме се крили така, е можело да бъде спасен не един човешки живот.

— Това, което казваме — обясни Дюит, прокарвайки чертата: той и Хиндеман от едната страна, Кап и Рот от другата, — е, че е много малко вероятно този тип да спре действията си, случаите като този… ще има още убийства. А можем да го накараме да се уплаши и да се предаде. Предлагам да направим изявление, че знаем, че са убийства, че си сътрудничим както с офиса на окръжния прокурор, така и с офиса на шерифа на област Монтерей, и че се подготвя голямо претърсване навсякъде.

Рот започна да крачи отмерено край прозореца; профилът му имаше суров вид. Дюит не можеше просто да повярва как беше облечен той: дори с пистолет на челото не можеха да го накарат да облече някоя от тези шотландски бъзикни, още повече всичките наведнъж.

— Нека ви попитам следното, детектив Дюит. Ако някой влезе през тази врата през следващите пет минути и си признае престъпленията, но вие нямате повече доказателства, отколкото сега имате, Бил Сафелети ще има ли тогава пред себе си дело за разглеждане?

Дюит погледна Хиндеман. Въпросът беше шарлатански. Не повече доказателства, отколкото сега имате.

— Ако някой си признае, тогава ще трябва да имаме и доказателства от разследване, че е така, и то допълнителни. Въпросът е малко с уловки за отговор.

— Но ако не откриете повече доказателства? Искам да кажа… която и да е от уликите съдържа ли основателен довод да се уличи определен човек в отделното престъпление?