Ридли Пиърсън - Достатъчно основание

— Модел на поведение.

— Третата снимка — каза тя вещо, — показва вече нещо най-ясно и определено за извършителя. Можем да съединим парче № три от мястото на Осбърн с парче № едно при Макдъф.

— Една и съща ролка лепенка.

— Точно това е непоклатимото ти веществено доказателство, Джеймс. И двете убийства трябва да са умишлени. Един и същ човек е залепил и двата прозореца с лепенка от една и съща ролка. Освен това е използвал подобен по направа и възраст градински маркуч… две различни парчета, отрязани от един и същи маркуч, въпреки че не сме сто процента сигурни, тъй като нямаме събрана информация за маркучи, по която да направим справка. Нямаме справочна информация и за видовете гуми за велосипеди, но мисля, че в Сакраменто има. Продължаваме да работим върху това. Ти попита за онези власинки от вчерашната аутопсия. Не сме ги подложили на всичките тестове, но визуално синтетиката, открита в косата на Осбърн, съвпада по цвят и дължина с влакната, открити по неговите дрехи, което, както ти предположи, представлява влакна от постелките в колата.

— И в багажника — допълни той.

Прекъсна ги Еми, която попита дали трябва да вземе автобуса или той ще я закара. Той каза, че ще я закара. Клеър изглежда нямаше търпение да си тръгне. Дюит я задържа още минута. Еми се върна с блуждаеща и лъкатушеща походка в стаята си.

— Отпечатъци от пръсти? — попита той.

— Никакви по лепенките. И по двата маркуча. Открихме много по вътрешните стени на купетата с помощна на парова техника. Изпратих ги до Министерството на правосъдието в Сакраменто за анализ. Те работят с АСЛО ежедневно. Ако се получи някой хит, веднага ще ти кажат какъв е резултата.

Автоматичната Система за Латентни Отпечатъци — АСЛО — съдържа над шест милиона отпечатъци, запомнени в електронни файлове. Компютърната база данни съдържа отпечатъци, разделени на три части: престъпници, държавни служители и в третата част — всички работещи в детски градини и ясли, болници, частни следователи и отпечатъци от друг подобен персонал, които Министерството на правосъдието изисква да се държат картотекирани. Един усъвършенстван софтуер на изкуствения интелект идентифицира точно особеностите на отпечатъка на всяка личност — извивки, примки, ръбове — и после търси в базата данни със скорост хиляди отпечатъка за секунда, опитвайки се да го напасва с някой от там. Компютърът често „изплюва“ дузина или повече приблизителни отпечатъка и тогава експертът по отпечатъци от човешки пръсти, посредством ръчно сравняване на отпечатъците, стеснява максимално приликите докато се стигне до един-единствен „хит“.

Дюит попита:

— Ще искат ли там да се задействат по нашия случай?

— Аз ще се постарая. Защо не оставиш тази работа на мен?

— Познаваш ли Рамирес?

— Не.

— Аз го познавам. Беше наркодетектив, когато работих като съдебен следовател в града. Беше за две години.

— Искаш да тръгна да го преследвам, или аз да се заловя сама? — попита тя.

— Сигурна ли си, че нямаш нищо против последното?

— Нямаше да ти предложа да действам сама, ако не исках да го свърша — каза тя, отпускайки се уверено на облегалката на дивана.

Дюит вдигна снимките на съответстващите краища на лепенката:

— Точно от това се нуждаех. Добра работа и приблизително пет пъти по-бързо свършена, отколкото си мислех, че може да стане.

— Сега, когато умишленото убийство е потвърдено, Брайън ще задели повече хора по случая и ще го направи приоритетен. Наистина трябва да извършим всичко, което остава, бързо. Има вероятност, че може да разпореди да се работи допълнително, особено през някой уикенд.

— Очевидно е така — рече Дюит. — От моя гледна точка… се нуждая от всичко, веднага щом получиш резултата. Анализа на влакната, следата на велосипеда, органичните доказателства от аутопсията. Не се колебай да ми се обадиш тук, ако ме няма в офиса. За мен тази работа е без почивни дни.

Тя стана и събра снимките.

— Как е да си на другата гледна точка… искам да кажа, като детектив?

Той се замисли за миг и произнесе единствената дума, която му дойде на ум:

— Поразително.

Звукът беше като от гръмнал пистолет. Дюит веднага се завъртя на стола в канцеларията си, скочи към прозореца, разтвори венецианските щори и се взря в паркинга, на който стояха радиоколите и коли без отличителни полицейски знаци. Никакво гърмящо оръжие — беше гърмяща кола и Дюит веднага я позна по стикера на бронята: „СПИРАМ БЕЗ ДА МИ ПУКА“. Профилът на Хауард Лъмбровски изпълни прозореца на вратата на колата, докато неговият „Мустанг“ зави наляво. „Мустангът“ беше син с бял снемаем покрив и Дюит си спомни своя разговор с Антъни де Сика, когато той беше описал точно същата кола до силния удар „тряс“ от затварянето на вратата. Разрови се нетърпеливо из бележника си и почти щеше да скъса няколко страници. Стигна до бележката си: „Двутонен конвъртъбъл? Силен удар като гръм? Едър мъж.“ „Хауард Лъмбровски?“ — написа сега той на нов лист.