Ридли Пиърсън - Достатъчно основание

Опитвайки се да избегне отговора, Дюит каза:

— Би могло да открием колата, която е оставила след себе си моторното масло.

— Това моторно масло — каза рязко и пронизващо Кап, — не ти върши никаква работа, защото единственото нещо, което предполага, е, че някой е бил близо до местата. Това не ти дава достатъчно основание. И мога да ти кажа, че е адски сигурно, че няма да осъдиш човек заради някакви косми от куче — завърши подигравателно той.

— Имаме отпечатъци от пръсти, които обработваме — напомни Хиндеман.

— Отпечатъци от пръсти? — каза Рот изненадан.

Кап контрира:

— Никой не е казал, че човекът, който е откраднал касетофона, е престъпникът. Още разследваме. Защо отпечатъците, които не бяха на Макдъф, не бяха намерени другаде из кабината на онзи камион?

Дюит почувства, че нещата му се изплъзват. Когато някой дърпа въжето наистина здраво, можеш да го изкараш от играта просто като го пуснеш. Той каза:

— Слушайте, уликите са косвени. Това го знам! — прочете шока по лицето на Хиндеман. — Достатъчно ли е за достатъчно основание? Засега съмнително. Но като при всяко разследване една частица доказателство води до две или три други. Въпросът, с който се занимаваме, е дали да информираме обществеността. Колкото до мен, аз не искам друга жертва да има на моята съвест. Щом искате да се играе различна игра — каза пряко той на Мани Рот, — тогава нека решението бъде ваше. Ще трябва вие да се примирите със следващото убийство, не аз. И запомнете, нашата първа отговорност не е да го заловим. — Рот погледна Дюит скептично. Дюит потвърди: — А да го спрем. Искам този тип да знае, че сме по следите му. Искам да се оглежда назад над рамото си.

— Ще уредя пресконференция — каза Хиндеман, очевидно вече взел решение за това.

— Исусе — възкликна Рот, — нещата вече излизат извън контрол.

— Нима излизат вече? — попита Дюит. Извини се и излезе от стаята с бърза крачка.

Хауард Лъмбровски се върна в апартамента си няколко минути след четири, разстроен от напусто изгубения за него ден, както считаше той. Домът му миришеше по-лошо, отколкото боклука край блока. Очуканата кушетка и захабеното бюро бяха всичко, което беше останало от неговите мебели, наред с касата за мляко, която служеше за пиедестал на черно-белия му телевизор с екран колкото тостер. Преди беше имал стол с облегалка, тапицирана с платно, облегалката се беше разкъсала и просто разпаднала и Лъмбровски хвърли целия стол през прозореца в пожарния коридор, където стоеше и сега.

Нещата не вървяха добре. Трябваше да разбере кой беше свързан с този кокаин, преди да беше станало късно и топката да дойдеше у него. Щеше да получи или купон за храна, или сертификат за ада.

Имаше нещо в телефонното обаждане точно в онзи особен момент, което като спусък освободи отвращението му на ченге към съвпадението. Не може да служиш на полицията седемнайсет години, без да придобиеш някои инстинкти. Беше под наблюдение. Може би и го следяха.

Можеше да остави телефона да си звъни, без да вдига слушалката, но защо? Използвал си хора в този бизнес, използвал си, който е трябвало да използваш, за да си свършиш работата. Беше опитал да работи по друг начин известно време — само два месеца — като новобранец полицай от патрулиращите с коли двойки. Обаче тогава научи лесен начин да си върши работата. Ако арестуваш някоя проститутка за четвърти път, когато и двамата знаете, че щом бъде пипната, трябва да отиде да излежи присъда, тогава й предлагаш избор: да падне на колена пред теб и те издуха подобаващо, или да я откараш, където трябва, за да й направят някои снимки с номера на врата като гердан. Ако трябва да удариш някой тип няколко пъти, за да извадиш от него правилното обяснение, удряй, където няма да стане синьо. Трикове. Малки начини да се смаже една спечена система, която смърди от тъпогъзи закони, замислени да защитят самите гъзове, вършещи престъпленията. Защо ли Лейди Темида има превръзка на очите? За да не вижда кой я чука.

— Даа? — отговори той на позвъняването, поглеждайки своя часовник и питайки се дали не е много рано да изпие едно за стабилизиране.

— Време е да свършим малко работа — каза същият глас. — Трябва вече да си се уморил от тичане насам-натам.

— Слушам.

— Да се видим.

— Не се бъзикай с мен, човече — погледът на Лъмбровски намери третото чекмедже на шкафа в кухнята. Тя беше там, вътре, легнала. Чакаше го.

— Трябва да разговаряме. На четири очи. Не по телефона. Имам снимки, които, мисля, ще те заинтересуват.