Ридли Пиърсън - Достатъчно основание

— Дадено — Рот започна отново да крачи бавно. — Не знаех, че са така нещата. Благодаря ти, Бил.

— И още нещо трябва да се има предвид, Мани. Този, който е копирал за теб тези документи в папките, трябва да е имал достъп, което означава, че той или тя знае какви са изискванията. Щом този човек не ти е казал, значи мотивацията зад такъв пропуск е нещо, над което си заслужава да се замислиш. Ние сме служители на изборни длъжности, Мани. Уязвими сме.

— Разбрано.

— Уведоми ме, моля те, как е минала срещата ти утре.

— Ще ти се обадя.

Стиснаха ръце. Може би този тип беше далтонист. Може би това обясняваше нещата.

Когато телефонът звънна в 7 и 30, петък сутринта, Дюит не беше толкова загрижен, тъй като беше съвсем обичайно време на деня, да се обади, например, неговата майка, или дори Кларънс Хиндеман.

— Аз съм, Клеър — започна тя с глас, изразяващ известно притеснение, че се обажда толкова рано. Но той бързо я успокои. — Снощи останах да работя цяла нощ и имам някои добри резултати. Тъй като и аз живея в долината, счетох, че е по-добре да ти ги съобщя лично, отколкото да обяснявам по телефона. — Звучеше малко напрегната.

— Кафето е сложено — каза той. Каза й как да стигне, затвори и извърши скоростно почистване на всекидневната. Тази активност бе уловена от погледа на още съненото внимание на Еми, която го забеляза от съседната кухня, от която се виждаше добре. Тя държеше в ръка чаша портокалов сок.

— Обличай се — каза й той. — От работата ще ми идват на гости. — Забеляза, че е облечена с впита и оскъдна тениска, което го подсети, че дъщеря му вече не е малко момиченце, а млада жена. Физическите промени, които бяха започнали преди две години, сега бяха довели до изпъкване на бюста, удължаване на краката и разширяване на ханша. Това, което правеше този преход да изглежда мъчителен и зловещ, беше приликата на Еми с нейната майка. Той живееше с един умален образ на Джулия и намираше преживяването едновременно разстройващо и приятно.

Той чистеше банята и Еми тъкмо се опита да използва мивката, когато Клеър почука на входната врата. Двамата с Еми припряно се побутнаха, когато той се опита да измие ръцете си, и точно по време на това объркване тя попита:

— Жена е, нали? — Търсеше причина за френетичните му действия. Той не можа дори да се сети за кърпата да се избърше. Подхвана тениската й, с която беше облечена, и се избърса на нейния гръб.

— Облечи се — повтори той.

— Жена е — обяви тя вече по-категорично.

Дюит я погледна с уж святкащ поглед, за да я сложи на мястото й, но тези негови погледи през последните месеци не бяха много ефективни. Еми добре познаваше номерата му и това го безпокоеше.

Без да се подчини, Еми отиде да гледа след него в коридора на кого ще отвори вратата. Тя влезе през входната врата и той я представи от разстояние на Еми, както и обратното. Дюит покани Клеър на дивана. Тя носеше куфарче, което остави до себе си на дивана, и отвори.

Клатейки опашка с пълна сила, Ръсти доближи Клеър. Тя го погали приятелски, разрошвайки козината с пръсти, той се оттегли в кухнята и започна да яде шумно.

— Мисля, че има няколко наистина важни неща — започна тя, — и всички те изискват твоето незабавно внимание. Тъй като уикендът наближаваше, исках да свърша възможно най-много от работата. Първото нещо, което установих, е, че и двете моторни масла съвпадат: това е 10–40 „Пенцойл“ с еднакво процентно съдържание на фероалуминий, което показва, че са били използвани в двигател. Една и съща кола е била спряна до автомобилите на жертвите. Мисля, че този факт е добър като отпечатък от пръст. Второ, открихме животински косми по вътрешната страна на вратите и на двата автомобила. Косми от куче… от не изцяло чистокръвна порода — каза тя и погледна Ръсти в кухнята. — Според всички налични тестове: структура, твърдост, епидермис, лющене, дължина и цвят, те са от едно и също куче. — Отново погледна Ръсти.

— Не са от Ръсти — рече той.

— Бих искала да проверя, ако мога.

— Казах ти — рече той като че ли се отбраняваше. — Не съм докосвал камиона на Макдъф. Просто няма начин…

— Дори и да е така, искам да елиминирам тази възможност.

— Тогава направи го! — той хвърли ръце нагоре във въздуха. — Пука ми! Но губиш лабораторно време.

Тя се наежи малко, извади от куфарчето си папка и му подаде от нея малка купчина черно-бели снимки.

— Тук се вижда докъде сме стигнали с косвените улики — обясни тя, докато той прехвърляше снимките. — Всяка снимка показва увеличените скъсани краища на разтеглива найлонова лепенка, с която са били залепени прозорците на двете коли. В долните краища се виждат показанията на броячната система и номера на разследването. Можем да съединим всяко парче лепенка до парчето, от което е откъснато. Три парчета лепенка използвани за всеки прозорец… икономично и специфично. Първото парче, увито около маркуча отляво надясно, второто отдясно, третото запечатва останалата пролука в прозореца. И колите на Макдъф и на Осбърн са били запечатани по подобен начин. — Идентичен беше думата, която всеки криминалист избягваше, тъй като тя нямаше никакво място в съдебната зала, никакво място във физическата вселена. Никъде нямаше две истински еднакви неща.