Ридли Пиърсън - Достатъчно основание

— Не намерихме такъв у него или във вещите му.

— Никакъв бележник? Не може да бъде. Трябва да сте пропуснали. Мак го носеше точно тук — каза тя, вдигайки ръка към въображаем горен външен джоб на сако. — Както свещеник носи своята Библия. Беше наистина много старателен — постоянно допълваше записките си и водеше добри сметки за отчетност.

— Да не би да го е оставил вкъщи?

— Не, сър. И дори да го е оставил, щеше да си купи друг.

— А квитанциите?

— Държеше ги в една малка найлонова подвързия. В задния си десен джоб — каза тя тихо и сведе поглед. Потри пръсти разсеяно и Дюит си я представи как изважда тази подвързия до пералнята, преди да хвърли панталоните вътре.

— Не намерихме никакви квитанции в портмонето му — каза той.

— Така ли, сър. Не може да бъде — възрази тя. — Не е възможно, детективе. Той изпразваше подвързията всеки последен ден от месеца. С гумени ластички прикрепяше квитанциите и ги слагаше в папки. Щях да знам — аз му водя счетоводството. Трябваше да има поне квитанции за бензин от две седмици и какво ли не още. Този месец пътуваше много по пътищата. Трябва да е имало много квитанции.

Дюит надраска бележка.

— Някой друг да не ги е взел? — попита тя.

— Може и да е така — призна Дюит. Но въпреки това, не бяха намерени квитанции или фактури и у Осбърн. — Вашият съпруг споменавал ли е някога името Джон Осбърн?

— Този от вестниците? Да не би да ми казвате, че същият човек, който е убил Мак, е убил и това момче? Това ли ми казвате?

— Ако има връзка между вашият съпруг и Джон Осбърн.

Тя поклати глава отрицателно:

— Това е име, което нямаше да забравя.

Двете жертви имаха работа, която ги караше да пътуват нагоре-надолу по крайбрежието и неговите жилищни райони. Да не би Макдъф да е бил доставчик на наркотици, попита се наум Дюит и каза на глас:

— Има ли някакъв начин работата на двамата някъде да се пресича? Джон Осбърн беше лобист за индустрията на развлеченията. Вашият съпруг е бил активен в организационния край на сателитната индустрия. Нещо такова?

— Всичките дилъри са активни, особено след като правителството все си пъха носа из тяхната работа. Най-вече сред хора със свободни професии като Мак. Разбирам какво казвате. Предполагам, че може да са се познавали, но не съм сигурна. Щях да запомня името.

Той й зададе още дузина въпроси, опитвайки се да си изясни специфичните особености на ритъма на живот и обичаи на нейния съпруг, озадачен силно от факта, че „Мак“ Макдъф е държал своя магазин сам, а постоянно е разнообразявал привичките си, за да поддържа живота по пътя приятен.

Върна се пак към въпроса с квитанциите:

— От вида на камиона му може да се съди, че съпругът ви не е бил чак толкова подреден човек. Това вярно ли е?

— Искате да кажете, че е бил мърляч. Може да не беше подреден, но знаеше точно всичко къде се намира. Имаше много добра, услужлива памет. Ако имаше чист чифт чорапи в куфара му, знаеше точно къде са. Проверихте ли куфара му да не би квитанциите да са там? — попита тя, досетила се за това. — Ако имаше много квитанции, ги стягаше с ластичка и ги слагаше в куфара. Както казах, месецът му беше много напрегнат. Може да е имало цял куп от тях в куфара.

— Ще проверя — каза той и й благодари. — Никой от лабораторията не е започнал работа по него.

— Проверете куфара му — повтори тя тихо.

После Беатрис Макдъф стана резервирана, защото може би си спомни как е подреждала багаж в този куфар. Дюит протегна ръка над масата и хвана нежно нейната. Тя изглежда не забеляза. „Може да няма значение за вас точно сега, мисис Макдъф, искаше да й каже той, но ние правим всичко по възможностите ни да заловим виновника.“ Когато се чувстваше неудобно, имаше склонност да мисли с клишета.

— Преди няколко месеца загубих моята жена. Вие сте много силна жена, ако може да ви прозвучи утешително.

Тя кимна вежливо и сълзите и започнаха да текат обилно.

Хауард Лъмбровски се чувстваше зле. След инцидента със Стивън Милър той беше подложен на тест за кръвна картина, който не беше положителен. Беше определен и като психически неспособен — задържаха го и го задължиха да си плати лечението. Очакваше да го лекуват с нещо по-друго, не да го хвърлят зад онези решетки. Сега, след като всичко това отмина, опитваше нов подход: възможно по-лек махмурлук. Беше ги намалил до четири чаши дневно — напълно достатъчно, за да прогони нервните треперения и тикове да не разкъсат тялото му. Стомахът му гореше. Във всеки момент можеше най-неочаквано да се облее в пот и сърцето му да започне да подскача като че ли ще се пръсне от инжектиран венозно адреналин. Замайвания. Черна магия. Гадене.