Ридли Пиърсън - Достатъчно основание

— Мисис Макдъф?

Тя прехапа долната си устна и кимна утвърдително.

— Детектив Дюит — каза той, — Джеймс.

Тя кимна пак.

Той седна от другата страна на масата, с лице към нея, и почака няколко дълги минути докато тя вдигне поглед. Двойка на съседната маса се оплакваше на някакви приятели от хората, които пушели в екскурзионния автобус, който ги беше докарал дотук. Шестгодишно момче стоеше до един от прозорците за наблюдение, загледано в осветените поклащащи се води и постоянно подвикващо:

— Китове, мамо, китове.

Момчето гледаше двойка игриви китове, единият от които бременен.

— Благодаря ви, че отделихте от времето си да дойдете тук — започна той. — Не можах да намеря друго място. — Всъщност той знаеше, че тя е отседнала в хотел на по-малко от миля оттук.

Тя прокара нокът по фигурките на изкуствения фурнир, с който беше облепен плота на масата.

— Пътуването дотук е много дълго. — Но ми кажете — попита тя с мрачен тон, — нали само ще го идентифицирам. Не мога да го взема вкъщи, не мога. Нали това можете да направите и е в задълженията ви?

— Предполагам, че да — призна той.

Лицето й застина в някакъв израз на напрежение. Махна неопределено ръка и погледна нагоре с безжизнени очи.

Дюит каза:

— Има причина за забавянето: ние вярваме, че съпругът ви може да е убит. Като доказателство…

— Ох, слава Богу — прекъсна го тя. — Не е самоубийство, нали? Той веднага разбра почти със сигурност, че тя е живяла с неприятната мисъл, че е изневерила на своя съпруг и така го е довела до самоубийство. — Знаех си, че няма да е самоубийство — каза тя с по-ясен глас, изведнъж оживена.

— Трябва да ви задам няколко въпроса.

Тя се съгласи с кимване на глава.

— В камиона изглежда преди е имало радиокасетофон. Можете ли да ми кажете кога е бил откраднат?

— Откраднат? Невъзможно.

Дюит почака още малко. Ако чакаш много дълго, другият човек неизменно започва да говори пак, за да запълни празнината. Тя продължи:

— Когато разговарях с него вчера по обяд, не спомена за такова нещо. Невъзможно. Моят Мак обичаше толкова много своя радиокасетофон. Щеше да побеснее. Откраднат?

— Разговаряли сте с него вчера по обяд?

— Обикновено ми се обаждаше по два пъти на ден, ако успееше.

— И не спомена за радиокасетофона?

— Не, сър, не спомена.

Дюит си взе бележка и каза:

— И не ви се е обаждал втори път вчера?

— Не съм много сигурна. Бях при една съседка, която не е добре. Мак може да се е обаждал. Но ако стереото му е било откраднато, мога да ви кажа със сигурност, че щеше да разгласи из целия свят. Трябва да имате регистрирана в полицията застраховката му. Научихме, че има, когато миналата година откраднаха няколко имитации на касетофон в гнездото му.

— По някакъв бизнес ли е бил в този район? — попита Дюит.

Тя отговори с дълбок, замислен глас, опитвайки се същевременно да не изглежда слаба:

— Да. Ремонтираше микровълнови релета.

— Навярно за сателитни антени. И вкъщи се е занимавал със сателитни антени, нали така?

— Да, точно така.

— Открихме екипировка отзад в камиона, с която би трябвало да работи — обясни той. — И този път закъде пътуваше?

— Някакви проблеми с микровълнови уреди във форт Орд. Ходи до форт Орд един-два пъти на месец. Там си има фирма с техници, но Мак се справя добре и сам с много от проблемите. Беше в армията преди и там се научи.

— Форд Орд — повтори Дюит.

— Точно така.

— Значи като отидеше в този район, обикновено оставаше да преспи?

— Зависи как е изпълнявал предвидените за деня посещения и ремонти. Имаше обикновено и друга работа на юг оттук, в Биг Сър. Ако свършваше с всичко, рано не оставаше.

— Когато оставаше, имате ли престава къде най-често може да е било? Някои любими места за похапване, мотели, нещо такова? — отвори пак бележника, приготви молива.

— Моят Мак не беше такъв. Не. Мак винаги отиваше в нови заведения. Такъв си беше. Ох, не искам да кажа, че никога нямаше да се върне в същото заведение, но не му беше такова правилото, разбирате ли. Разнообразието е ароматът на живота. — Замисли се пак малко. — Такъв беше моят Мак.

— Разбирам.

— Лошо ли е това?

Дюит вдигна рамене. Искаше му се да каже: „Това не прави нещата по-лесни за мен“. Но вместо това попита:

— Съпругът ви пазеше ли си бележки, квитанции, фактури, нещо такова? Водеше ли ри отчетност някъде?

— Да.

— Как по-точно?

— Имаше бележник. По-малък от бележника, който имате.