Ридли Пиърсън - Достатъчно основание

— Снимки ли? — попита Лъмбровски, опитвайки се да си спомни дали беше имало достатъчно светлина през онези ранни утрини. Дали можеше някой наистина да е направил снимки?

— Точно така, снимки. Мисля, че ще се заинтересуваш много да ги видиш.

— Колко?

— Това е предмет на договаряне — каза гласът. — Не сега по телефона. Трябва да се срещнем и запознаем.

— Казвай — каза Лъмбровски.

— Ще ти кажа името на заведението. Там ще те потърси друг човек. Той ще уговори срещата. Ако разбера, че се опитваш да ме пързаляш или да забъркаш полицията, никога няма да ме видиш отново. Стане ли така, знай, че няма да можеш да спреш тези снимки. Няма да ти хареса докъде ще стигнат. Засега иди в „Подковата“. Ще ти се обадя там по телефона.

Връзката беше прекъсната.

— Не си намерил, който трябва, симпатяга — каза Хауард Лъмбровски на глас, когато влезе в кухнята и отвори третото чекмедже. Малко се колеба, преди да бръкне вътре. Нямаше да е разумно да бъде пиян. Този тип не беше глупав: явно беше премислил всичко внимателно. Очевидно щеше да наблюдава всеки негов ход през следващите няколко часа. Беше професионалист.

Какво ли, по дяволите, беше правил този тип на паркингите в пет часа сутринта?

В четири и няколко минути, след аутопсията на Малкъм Макдъф, която го беше оставила с гадене в стомаха, но беше довела до някои интересни неща, Дюит реши да проследи „Мустанга“ на Лъмбровски. Любопитството му беше нараснало от резките звуци при отваряне и затваряне на вратата на колата му сутринта. Отби се при Анна — нямаше подобрение и продължи с колата си до крайбрежния жилищен комплекс на Лъмбровски. Няколко минути по-късно откри „Мустанга“ в синьо и бяло. Беше паркиран под навеса за коли на жилищния блок:

Дюит пусна Ръсти да обикаля из съседните места за паркиране и потърси място, където да се облекчи. Ръсти отначало се опита да започне игра на преследване с него, но после се предаде и последва носа си из паркинга.

Местата за колите на паркинга под навеса бяха номерирани, което означаваше, че са повече от сигурно ангажирани. Дюит приклекна, провери под колата на Лъмбровски, опипа асфалта и извади ръката си изцапана с моторно масло. Моторно масло? Наистина се учуди. Но нямаше начин как да разбере, ако не провереше маслото с по-обективен тест — трябваше да сложи чиста хартия на земята, да спре колата отгоре й. За такъв тест трябваше да се получи и съответната писмена заповед. Присъствието на маслото, съчетано с описанието на колата от Де Сика, би могло да се окаже достатъчно да се убеди Сафелети да се обърне с молба към някой съдия да издаде заповед за изследване, но той се усъмни в това.

Гласът на човека имаше отличителната особеност на забавено пуснат звукозапис:

— Деефектииве Дъъмуит — подвикна Лъмбровски от входа на блока, — на какво дължа това неудоволствие?

Дюит се изправи, извади носната си кърпичка и избърса омазаната си ръка. Гротескно едрият Лъмбровски носеше пред себе си огромен корем, който опъваше смачканата му риза на копчетата. Бледото му лице и зачервения му врат сякаш бяха напълнени с въздух под налягане. Раменете му бяха изкривени напред, а малките белези по лицето, постоянно подутите стави на пръстите и самите извити пръсти принадлежаха на боксьор.

— Любопитството — обясни Дюит. — Имаме един свидетел, който идентифицира кола със синьо и бяло при нашето второ убийство.

— Знаеш какво казват хората за любопитната котка, дефективе.

— Да, котката я убиват — Ръсти излая, втурна се към тях и поздрави Лъмбровски като добър приятел, с когото отдавна не се беше виждал.

Лъмбровски потупа приятелски кучето и каза:

— Виждаш ли? Той ме харесва, Дъмуит.

— Не бих го взел за искрено, Лъмбровски. Ръсти веднъж искаше един манекен да го погали — Дюит плесна с ръка по крака си и Ръсти коленичи до него. — Искам да те питам нещо. Ходиш ли понякога край плажа „Кармъл“?

Лъмбровски се усмихна:

— Не се налага да отговарям на въпроса ти, детективе — пристъпи напред и нарочно натисна лапата на Ръсти с върха на обувката си. Кучето изскимтя от болка и Дюит се загледа в него, Лъмбровски използва ситуацията, хвърли се напред и стовари цялото си тегло върху Джеймс, тръшвайки го по гръб върху „Мустанга“, с което успя да изкара всичкия въздух от него. — Извинявай — каза той, хвана Дюит за реверите и отново го тръшна върху колата. — Исусе, колко съм тромав — каза той и го пусна изведнъж.

На Дюит му се поиска да каже нещо мъжествено: „Другият път няма да нося значката“ — или нещо такова. Но ужасната истина беше, че Лъмбровски не беше подходящия човек, с който да се бори. Той тежеше поне 240 фунта и беше добре известен като бивш боксьор със „Златна ръкавица“. Поради това Дюит опита да го сплаши: