Ридли Пиърсън - Достатъчно основание

— Ама че работа — коментира тя.

— Мислех си, че нещата с нас потръгнаха — каза той, осъзнавайки със закъснение, че тя може да възприеме думите му като пас.

— И аз — каза тя с по-топъл глас, прицелвайки зеления си поглед в него.

— Работила ли сте преди с Тили?

— Детектив Тили мисли от кръста надолу — каза тя и се наведе пак, предлагайки му същата гледка.

— Ще се обадите ли на друг адвокат? — попита той.

— По дяволите с него. Тили да се оправя. Свърших с този случай.

— Какво мислите?

— За това, което каза той ли?

— Да. Дали просто ми казваше това, което исках да чуя, или ми казваше истината?

— Моето мнение ли? — попита тя. — Не всеки ме пита за моето мнение.

— Аз питам — умората го караше да не понася нейните игри.

Тя се заигра с кичур от косата си:

— Обрал е онзи камион. Мисля, че го е обрал до мотел, но не може да си спомни повече от това. От написаното за него в папката предполагам, че е станало в Сийсайд.

Дюит кимна в знак на съгласие.

— И аз мисля така — каза той. — От данните следва да е Сийсайд, но…

— Защо не поговорим за това по-късно? — прекъсна го Мейхъни.

— По-късно ли? — Дюит се изненада и малко се раздразни от начина, по който го прекъсна. Мейхъни се наведе пак да обуе обувките си. — Изглеждате малко уморен. Преживял нещо като стрес. Мога да направя по една обикновена чашка еспресо, имам гореща вана със страхотен изглед и мога да разтривам страхотно гръб. Днес е събота, в края на краищата.

Ето ти покана. Дюит просто не знаеше какво да каже.

— Масажът винаги ми помага да се отпусна и успокоя — каза тя, прокара ръка през косата си, затвори очи и пое дълбоко въздух, за да издаде въздишка на изтощение, подчертавайки ефекта от вдишването върху гръдния си кош.

Ескалация. От разтриване на гръб към цялостен масаж.

— Проявявате ли интерес? — попита тя с похотлив тон.

— Какво ви става? — попита Дюит. Беше много уморен: знаеше, че трябваше да се спре, но устата сама заговори без него. — Защо се държите като шоу гърла? Развявате се, като че ли в съзнанието ви има само едно нещо. Не разбирам. Имате момчета като Тили, които са твърди като камък цял ярд. Да не би да е предизвикателство за вас? Силна тръпка? — Той стана. — Боже Всемогъщи! Ние работа ли вършим тук или сте шеф на курорт с минерални бани за отделни двойки. Еспресо с масаж! Аз се опитвам да спра един проклет убиец, ако не сте забелязала заглавията на вестниците. Вашият клиент има информацията, от която се нуждая. Точно тя ме интересува. А какво, по дяволите, ви интересува вас?

Тя стана.

— Стига, Дюит! Майната ти, и на теб, и на твоя бял кон, който си яхнал.

Лицето й се изкриви и сви на топка като смачкана хартиена торба. Имаше контактни лещи. Едната от тях почти щеше да падне. В очите й се показаха сълзи. Тя тръгна с горделива походка към вратата.

— Лейла! — Дюит опита извинителен тон, осъзнавайки, че е отишъл твърде далеч. Беше я засегнал много.

Тя спря замалко, само за да каже:

— Ще се видим в съдебната зала някога, детективе. Пожелавам късмет. Ще видим каквото ще видим.

Пресилената й усмивка беше всичко друго, но не успокояваща.

Дюит се върна в канцеларията си в „Кармъл“ и погледна към ъгъла на стаята до картонетката с папките, надявайки се безразсъдно, че Ръсти може да е там.

— Добре ли си — попита Нелсън. Папките с материалите от Министерството на правосъдието бяха натрупани на куп на бюрото на Джеймс.

— Иска ми се всеки да спре да ме пита това — седна зад бюрото си. — Значи мислиш, че си намерил нещо?

Нелсън постави внимателно на бюрото папката, която държеше, като че ли беше някакъв много ценен и крехък предмет.

— Дадоха ни масивна информация по азбучен ред — обясни той. — Страхотно много е. Отиде доста време докато беше систематизирана и най-важното беше въведена в компютрите. Как може да има толкова много задушавания само за пет години?

Дюит отвори папката. На етикета беше написано името Харви Колет. От снимката на първата страница го гледаше слабо, сухо лице с кротко изражение и млечна на цвят кожа. Големи очи и устни, закръглени като капачка на бутилка, безжалостни и студени.

— Казвай — каза той на Нелсън.

— Районът на Сакраменто, преди пет години. Шибаната информация не ни казва повече от това, че е използвал задушавания, за да маскира изнасилвания. Това, което привлече погледа ми, беше използването на PVC-принадлежности и градински маркуч. Почти съвпада, сержант. Прегледах всичко тук най-подробно — каза той и докосна с пръст купчината. Ако този тип не беше вече в лудницата, щях да кажа, че той е убил Осбърн и Макдъф.