Ридли Пиърсън - Достатъчно основание

— Моля.

— Не стигнахме доникъде с идентифицирането на избелващото средство по онези памучни топченца по труповете. Същото е с люспите боя от велосипеда. В събота не можах да се свържа с хората, които ни трябват. Утре е нужно нещата да се развият по друг начин. Но доказателствата около Лъмбровски и самия случай са нещо интересно. Има две неща: едното е, че този път има маскираща лепенка и както ти видя — ролка с такава лепенка. Това, което не си видял, е, че има невидим отпечатък по вътрешната страна на колелцето, около което е навита лепенката. Обработвахме го с пара и беше изпратен спешно до Рамирес с неговия АСЛО компютър, тъй като го сравнихме с отпечатъците в базата данни за справка, откъдето се получи, че не е на Лъмбровски. Няколко човека от нас се занимават по случая, но не виждам още реален резултат по веществените доказателства… Всъщност Морн изглежда мисли, че тъй като съм свързана с първите два случая, не би трябвало въобще да се занимавам с Лъмбровски. За щастие Брайън не мисли така, а Брайън е мой шеф, не Рик Морн. И още една разлика: маркучът не е същият. От това, което чух, Морн мисли, че Лъмбровски наистина се е самоубил.

— По никакъв начин.

— Има намерение да направи заключението, че е подражателско самоубийство и да разследва такъв случай. Това ми каза Брайън. Има и други неща, които се говорят: че Морн имал намерение да вмени първите две убийства на Лъмбровски.

— Невъзможно. Тук стават неща, за които въобще не чуваме. Има два вида слухове, както знаеш: такива, които не се предполага, че ще чуеш, и такива, които другите искат да чуеш.

— Морн и Лъмбровски бяха съперници по много случаи с убийства. И Морн въобще не се притеснява да опетни репутацията на Лъмбровски.

— Това е димна завеса. Не вярвай на такива неща. Някой иска да прикрие истината. Точно това става тук — посочи й наляво. Пътят беше задръстен от спрени „Мерцедеси“, „Линкълни“, BMW-та.

Тя намери удобно място, спря и каза:

— Лошата новина е, че проверихме „Мустанга“ на Лъмбровски. Няма вече никакви петна от масло. Трябва да го е дал за ремонт и смяна на маслото; новото въобще не съответства.

Той кимна в знак на разбиране. Беше изпитвал притеснения, че Лъмбровски може да извърши нещо такова, след като чу от Кап, че той е отхвърлил конфискацията.

— Това също създава технически проблем — каза той, — защото всъщност въобще нямах правото да я конфискувам. Поне не мога да докажа, че имам такова право. Това сега може да бъде поставено под съмнение и да бъде направено да изглежда много зле. Не ти го казах, но с него се бихме пред бара, по-точно в колата му. Може да има някакви доказателства… Не докладвах за това. Ако докладвам сега, няма да има начин да взема в ръце това разследване.

— Доказателства?

— Подходих доста грубо. Исках да конфискувам колата. На него не му хареса. Но всичко зависеше от това масло. Може би има масло по дъното…

— Всичко е изчистено с пара, от горе до долу.

— Значи не можем да докажем, че колата е била на двете места. Страхотно! — отбеляза саркастично той и се умълча замислен. Той нямаше никакъв свидетел, когато откри същото петно от масло да лъщи пред „Подковата“. Щеше да бъде само неговата дума и, разбира се, личната му неприязън към Лъмбровски, която беше добре известен факт. — Това е всичко, предполагам?

Тя кимна утвърдително.

Докато приближаваха дома на Присила Лафтън, чуха изпълнение на джаз музика на живо. Клеър го хвана здраво под ръка и се притисна силно до него.

Привлекателна жена, облечена в дрехи на прислужница, им отвори вратата. Дюит веднага усети какъв проблем ще имат, след като зърна един мъж в смокинг и жена, хванала го под ръка, облечена в дълга вечерна рокля и с високи токчета.

— О, не, Джеймс — каза Клеър, дърпайки го за лакътя. — Това не е всекидневно облекло! Домакинята Лафтън ми каза с „неофициално облекло“ — оплака се тя.

Мъжът на часа, плешивият Мани Рот, тръгна към тях с протегнати напред ръце, с усмивка на политик, която изкривяваше иначе загрижената му физиономия, и с неговия дразнещ смокинг от шотландски кариран плат с преобладаващо ярко светлозелено, папийонка с прасковен цвят и пояс на кръста.

— Не можем да останем, Джеймс — почти изсъска тя на Дюит.

Но тоя я повлече със себе си вътре. Кметът достигна до тях:

— Джеймс, Джеймс, колко е добре, че те виждам. Знам, че Джеси няма търпение да разговаря с теб. Не мисля, че сме се срещали — каза той на Клеър. Дюит ги представи един на друг. Клеър се изчерви и смотолеви някакво извинение за външния си вид.