Ридли Пиърсън - Достатъчно основание

— Какво виждаш? — попита той Клеър.

— Куфар — каза Клеър от другата страна на масата, покрита с розов линолеум.

Във витрината на кафето ресторант в покрайнините на Салинас светеше неонов надпис КИТАЙСКА ХРАНА. Както Дюит можеше да определи по най-логичен начин, това беше името на заведението. Двамата седяха в сепаре до задната стена. Основният елемент в предната половина на ресторанта беше един истински малък фонтан с минерална вода, край който имаше въртящи се табуретки и голям хладилник със стъклена врата.

Китайските кроасани бяха донесени първи — мазни кифли с яйца, бобени кълнове и китайско зеле, но все пак добри. Когато донесоха и сока, Дюит разля без да иска доста от него по панталона си и се опита да го избърше. Изглеждаше така сякаш го е напикал. Измъкна ризата от него така, че като стане, да прикрива петното отпред.

— Кажи ми нещо за човека, който е подредил багажа в този куфар — каза той.

— Спретнат и организиран. Харесва и дрехите му да са така.

— Това е куфарът на Макдъф. Според неговата съпруга е бил пълен мърляч.

— Значи някой друг е подредил куфара.

— Мисля точно така и аз.

— Аз пък си мислех, че сега ще обсъждаме какво аз мисля.

Той захапа мазната кифла и не й обърна внимание.

— Няма никакви квитанции — припомни й той.

— Нещо ме изпитваш!

— Да. Искам да разбера дали ние двамата даваме едни и същи обяснения.

— Тогава ти прощавам. Продължавай.

— Памучни топчета с едно и също избелващо средство, но върху различни трупове.

Тя обобщи на глас казаното:

— Някой е подредил багажа вместо него. Откраднал е квитанциите. Памучните топченца с еднакво избелващо средство значи означават едно и също място.

— Разгледай Марвин Ууд и факта, че Макдъф не е казал на никого за откраднатия от камиона радиокасетофон.

— Топченцата бяха по кожата на труповете. Това означава, че и двамата са били голи и са били в контакт с една и съща материя…

— Куфарът — напомни й той. — Точно тук убиецът е оплескал работата. Не е трябвало да подреди багажа в куфара на Макдъф толкова старателно.

— Мотел — каза тя. — Той дебне жертвите си в мотел. Това съвпада с казаното на теб от Ууд.

— Така ще трябва да е — съгласи се той. — Да, и аз останах с такова впечатление. И ако следва плътно метода на Колет, което изглежда най-вероятно, тогава ги души до безсъзнание, извежда ги от мотела и после нагласява самоубийства. Имат едни и същи памучни топченца по кожата си…

— Заради кърпите или чаршафите на леглата — завърши тя изречението му. — Джеймс, точно така, фантастично!

— Само че има един малък проблем: в този район има повече мотопеди, отколкото постоянни жители. Точно това ни бави най-много. Трябва да стесним района си на търсене.

— Това също предполага, че Лъмбровски или се е самоубил, или е бил убит чрез имитиращо убийство. Първите двама не бяха местни жители. Имали са причина да отседнат в мотел. А Лъмбровски? Все още обработваме доказателствата по неговия случай, но тук нямаме следа от велосипед и никакъв багаж, естествено. Дали този тип би нападнал местен жител в мотел? Изглежда малко вероятно.

— В зависимост от гледната точка, предполагам, че може да има смисъл — каза той. — Още от самото начало си помислих това.

— Но сега?

— При убийството на Лъмбровски — припомни й той, — имаше следа от велосипед, Клеър. Дъждът я отми, така че става безполезна информация за пред съда, но аз я видях. Разбира се, възможно е имитиращ убиец да е използвал велосипед само за да поддържа последователността на действие, както е възможно следата да е от колелото на някое хлапе и да няма никаква връзка със случая, но ние сме подготвени да не се доверяваме на съвпадения. Ако е било имитиращо убийство, значи е било адски добре извършено. И е било извършено от някой, който е разполагал с вътрешна информация. Само дузина души от нас знаят за велосипеда. Съществува вероятност, ако се вярва на човек като доктор Шилстейн, че първите две убийства са били примамка за капан, в който да падне Лъмбровски. Това, което Джеси ми каза за двете местопрестъпления, свързано с Лъмбровски, не се различава, а подкрепя тази вероятност.

— Примамка? — каза тя озадачена.

— Да, Осбърн и Макдъф. Избрани напосоки в един и същи мотел, формата на изкривяване на памучните влакна подкрепя това. И двамата мъже са били легнали. Мисля, че този тип ги е спипвал някак в съня им — също като Колет. Може би е спипал и Лъмбровски в неговия сън. Какво се смееш? — попита я той.