Ридли Пиърсън - Достатъчно основание

Дюит се залови да изтърка стъклата на очилата си. Колет го видя и каза:

— Аз съм късоглед. Знаеш ли това? И въпреки това не ми позволяват да нося очила. Дори с пластмасови лещи. А казват, че имаме права. Но не ние тука. Точно така е. Тук са само ненормални. Става въпрос за късогледите и разни подобни — и се изкикоти със затворена уста на собствения си хумор.

— Разкажи ми за него — каза Дюит и закачи очилата зад ушите си.

— Имахме общи интереси. Той започнал с оставянето на храна за домашни животни на открито и привлякъл двойка шумни съседски кучета. Увил устите им и ги пристегнал с лепенка за залепване, сложил им найлонови торби на главите, завързал ги и тях, и ги пуснал да тичат из стаята докато паднали задушени мъртви. Точно така се чувствал и той: задушен. Познавам това чувство. Живея с това чувство, Джеймс. Точно така е. Улиците са задушени, градовете, всички ние. Да, имахме общи интереси. Ескалация, Джеймс. Историята на света може да се обясни посредством ескалация. На недоволството например. На лидерите, на работниците, все едно. Мисля, че беше от Сакраменто, въпреки, че не съм много сигурен. Там действал той и въобще не го хванали. Вие, полицаите, Джеймс… Един ден изчезнало момиче скаут. Била му първата. Дошла право у тях; продавала някакви бисквити. Било й последна спирка. След нея имало и други. Някаква жена, която ходила по домовете нещо за гласуване, или май за преброяване на населението. Да, така май беше, иронично… да преброява хората. Разбираш ли? Докато тя свършила и той свършил с нея — и, един по-малко от населението. Промяна в населението. Друга жена пък продавала парфюми; мисля, че така беше. Едно нещо — продължи той, — което трябва да се научи тук, е че законът се движи бавно. Точно така е. За какво го осъдиха него, например? Не за момичето скаут. Нито за която и да е от жените. Бил е винаги много внимателен и премествал труповете късно нощем на голямо разстояние. Дистанцирал се от престъпленията, разбираш ли? — Отново самодоволно хихикане със затворена уста. — Не го осъдили дори за палежа. Пипнали неговия племенник за това. Това, за което го осъдили, било заради домашните животни, разбираш ли? Тренирайки за палежа, той запалил собствения си дом. Когато гасили пожара, попаднали на скелетите… на животните. Повече от дузина скелети на кучета, мисля че такава цифра каза. Всичките в различна степен на разлагане, със залепени с лепенка уста. Изпратили го в болницата във Вейкъвил за преглед. Деветдесет дена го държали и не открили нищо, защото могли да докажат само за кучетата. Точно там се срещнахме, както казах. Разказахме си историите. — Спря и погледна Дюит в лицето. Слабото му тяло се виждаше през двете мрежи. — Той е единственият човек, на когото съм разказвал най-големите подробности. Беше достатъчно добър да разкаже и своите на мен. Не знам името му, но той е твоя човек, Джеймс. Жертвам го единствено заради самосъхранение. Оцеляване на най-бързите, Джеймс. Грабвай всяка възможност, като че ли ти е последна. Точно така е.

— Описанието му какво е?

— Гневен поглед. Помня добре очите му. Като го видиш, мисля че ще кажеш, че е привлекателен мъж. Едър. Има индианска кръв в него. Апачи? Черна стъпка? Не толкова много, но можеш да го забележиш във вида му. Обича да се хвали с това.

— Ако ти покажа снимки, би ли могъл да познаеш лицето му?

— Май Шилстейн не ти е казал: аз съм гений, Джеймс. Точно така е. Имам фотографска памет. Това, за което питаш, е детска работа. Естествено, и то е предмет на договаряне. Бих искал първо да видя системата инсталирана. Бих искал да видя договора за наем на касети от видео магазина.

— Няма време за това.

— Ти се намираш не от тази страна на корта, която трябва, Джеймс. Топката е от моята страна. И тук разполагам с предостатъчно време. Изобилие от време. Трябва да защитавам моите авоари. Бъди благодарен, че не искам превеждане на някоя солидна сума. Не съм лаком човек, Джеймс. Нуждите ми са обикновени. Наистина съвсем обикновени. Направи няколко телефонни обаждания, Джеймс. На това трябва да си способен. Ще разговаряме. Знаеш къде да ме намериш. Охрана! — извика той.

— Името му, Колет. Знам, че знаеш името му. Трябва да си го наричал някак.

Той се усмихна с широка усмивка. Отляво му липсваха няколко зъба.

— Наричах го Трапера Джон. Той ме наричаше Ястребово око. Точно като в шоуто. Викаше ми така, защото бях по-забавния от двамата. А, и защото той беше женен. В шоуто Траперът Джон е женен, както знаеш. Ястребовото око — не.