Ридли Пиърсън - Достатъчно основание

Дюит стана и го поправи:

— Това не е вярно. Хей, гений Колет? Не мисля, че е така. Не беше Трапера, а Бий Джей. — Колет го погледна смутен, дори озадачен от своята грешка. — Точно така е — добави Дюит и после стисна пръсти в обувките си и изгърби ходилата си, за да не се изхлузят обувките, докато върви.

Дюит телефонира на Кап от кабинета на Шилстейн. Предстоеше му двучасово пътуване и искаше да се възползва от няколкото останали работни часове от деня. Каза му за дългия разговор с Колет и предложи поради многото доказателства, разкрити от Клеър О’Дейли, да бъде организирана работна група, в която да се включат следователи от офиса на окръжния прокурор и офиса на шерифа на област Монтерей. И двамата следователи от офисите бяха добре осведомени за хода на последното кратко разследване. Замисълът на действие на работната група щеше да бъде да се показват снимки на Осбърн и Макдъф на работещи в мотели с цел да се определи къде всеки от двамата е отсядал в нощта на неговото убийство. Това беше работа с широк мащаб в този туристически район. Въпреки това обаче, Дюит чувстваше, че тя трябваше да започне незабавно.

Отново емоционално натоварен с участие в активно разследване, доктор Бредфорд Шилстейн използва своя контакт с администрацията на болницата във Вейкъвил да получи копия от всички доклади на лица, лежали в болницата и изписани през последните шест месеца. Такива копия бяха изпратени както до него, така и на Дюит. По-нататък бяха предприети стъпки с магазина за електроника в центъра на града да монтира веднага електронната развлекателна система на Колет. Дюит напусна Атаскадеро, чувствайки се подобно на диригент: можеше да маха с палката, но изпълнението зависеше от самите свирачи.

— Вярваш ли в Бог? — попита Рикардо Емануел със силния си акцент. — Чакай да перифразирам. — Последва кратка пауза. — Вярваш ли в Светото писание?

— Признавам само петата му част — отвърна Дюит. Задната стая на погребалния салон в гробището „Марейша“ миришеше на вкиснато.

Безфилтърна цигара „Шърман“ беше затъкната между дългите пръсти на Зоро. Той се наслаждаваше на аромата на сивкавосиния дим, издишайки го през устата и вдишвайки го пак през носа. Задната стая беше извънредно студена. Чифт кървави тънки гумени ръкавици бяха хвърлени върху купчината смет.

Трупът на Лъмбровски лежеше върху екзаминаторскдта маса, покрит с чаршаф.

— Помниш ли притчата за Джона и кита?

— Да.

— Вярваш ли във върховната ирония?

Дюит седна на близката табуретка. Зоро с неговите драми, неговата тлееща цигара, неговите огнено кафяви очи и театрални вежди. Разкарай се с тия, искаше да каже Дюит. Но остана да чака мълчаливо.

— Нали ще се съгласиш, че нашият дебел ей там беше твойта Немезида?

— Не се погаждахме много добре.

Тази бележка причини кокетническо ухилване от страна на лекаря:

— Подценяване, наистина. Този алкохолик с черен дроб на кит е бил твой архивраг, нали? Но кой ли би повярвал, че Хауард Лъмбровски ще свърши като направи услуга на Джеймс Дюит?

Дюит се намести по-удобно върху удобната табуретка. Зоро явно не беше прибързан човек и сега не бързаше да изплюе камъчето. В този бизнес никой не бързаше. Всеки човек трябваше да бъде оставян на своя собствен порок. Зоро изглежда се наслаждаваше на момента.

Той побутна по масата до тях мензура с някаква прозрачна течност, която спря пред Дюит. Течността миришеше като алкохол.

— Ето виж — каза Зоро и размаха небрежно цигарата си. Дюит очакваше някакво избухване. — Маслинена клонка. Последното предложение за мир от Хауард Лъмбровски до Джеймс Дюит. Дори твоето име да беше написано върху него, нямаше да мога да го прочета толкова ясно.

— Джона? — възкликна Джеймс.

— Да, детективе — обяви гордо Зоро.

— Намерил си го вътре в него?

— Браво.

— Погълнал е ключ?

— Непосредствено преди смъртта — отговори бързо лекарят. — Нямам никакво съмнение, че той е бил последното нещо, което Хауард Лъмбровски е поглъщал. Навярно последното му действие.

Дюит вдигна мензурата и огледа ключа по-внимателно. Върху него беше щампована с вдлъбнат релеф цифрата 12. Ключът беше съвсем определено комерсиален. Ключ от мотел.

— Ще трябва доста усърдна работа на прилежен детектив, за да се открие от коя врата е този ключ. И от другата страна на тази врата смятам, че можеш да намериш решаващото доказателство за убийството на Хауард Лъмбровски. Човек трябва да е много категорично решен на действието си да погълне ключ. Защото въобще не е вкусен. Мога само да предположа, че е, поради липса на по-добър израз — и хвърли на Дюит самодоволен поглед, — смъртно доказателство.