Ърскин Колдуел - Джени, жена по природа

— А ти сега какво искаш, Стенли?

— Искам Клинт Хъфман да арестува Бети Уудръф и да я натика в затвора, но хич не ми се ще и проповедникът да се мъкне по съдилища. Какво ще му стане с репутацията, ако…

— Добре де, Стенли, кое най-много ти се иска? Помисли и ми кажи.

— Да я арестуват, а него да оставят.

— Добре, Стенли — спокойно отсече съдията Рейни, — разбирам, ти си в състояние на пълно умствено объркване. Затуй ще ти дам и съвет. Нали вече обеща утре сутрин да ми платиш двайсет и пет долара в брой, значи заслужаваш моя съвет.

— А какъв е той? — нетърпеливо попита Стенли.

— Изтегли оплакването срещу Бети Уудръф.

— Никога! — извика Стенли.

— Дори след като си се отнесъл към мировия съдия, дал си съгласие да му платиш хонорар за консултацията и си получил разумен правен съвет?

— Да, господине! Няма да се откажа.

— Отлично, Стенли, всичко ми е ясно. Утре сутрин отивам в съда и обвинявам проповедника Клъф, че е примамил Бети Уудръф в една от мотелските стаи с очевидно користна цел. После ти пращам призовка да се явиш в съда, тъй като ще се наложи мотелът „Приятни часове“ да бъде затворен и запечатан заради своето нездраво влияние сред обществото. Срещу теб допълнително ще бъде отправено обвинение, че поддържаш заведение с лошо име. Освен туй утре сутринта очаквам да получа твоите двайсет и пет долара. С това, мисля, изчерпваме въпроса. Нещо да попиташ, Стенли?

— Момент така, мистър Рейни! — Стенли извиси глас. — Само това не правете! Не бъркайте! Утре сутринта ви донасям парите.

— А Бети Уудръф, Стенли?

Стенли хвърли поглед към Клинт Хъфман. Сякаш у дома си, без да показва никаква тревога, Клинт се беше вдълбочил в някаква шосейна карта. Показалецът му бавно се местеше по разтворената хартия, проследявайки едно от най-живописните шосета за Флорида.

— Мистър Рейни… Не държа да я арестуват.

— Ти вече промени решението си?

— Да — с отпаднал глас рече Стенли, — промених си решението. Нищо не искам. Да си остане всичко, както е било. И на шерифа ще кажа. Не обичам неприятностите.

— Какво мисли Клинт Хъфман по този въпрос? — попита съдията Рейни. — Може би смята, че е длъжен да постъпи съгласно твоето първоначално оплакване?

— Вземи — Стенли подаде слушалката на Клинт. — Говори с него. И му кажи, че никакво оплакване не искам да правя.

Без да бърза, Клинт грижливо сгъна шосейната карта, остави я на масата и едва тогава пое телефона от Стенли.

— Какво става, съдия? — попита той.

— Ще се върнеш ли да продължим играта, дяволите да те вземат? Измъкна ми три долара и държа да си ги върна. Хайде, Клинт, побързай! Наближава часът ми за вечеря, трябва да се прибирам в къщи.

— След десет минути съм при вас — каза Клинт и затвори телефона. После излезе бързо от стаята, без дори да дочака Стенли. Упъти се към номер 24, влезе и кимна на Бети Уудръф.

— Скоро в къщи, госпожице — усмихна се той. — Късно е вече! В тоя час хубавите момичета не се разхождат сами.

Телефонът в антрето на долния етаж звънеше от няколко минути и макар че пронизителният му звук кънтеше из цялата къща, Бети си остана в стаята и не отиде да се обади.

Бе още рано, едва девет и половина; Бети обикновено дигаше слушалката до полунощ, а понякога и по-късно. Джени знаеше, че Бети си е в стаята, защото се върна малко след девет. Нямаше го и Малчо Гудуили да види кой звъни — още играеше покер в пожарната команда. Вместо да се обади сама, нещо, което не бе правила от няколко седмици, тъй като по това време търсеха Бети, Джени се отправи към стаята на Бети.

Още не приближила вратата, тя дочу високо хълцане и плач. Влезе, без да чука. Спря в тъмното, ослуша се и запали лампата.

Просната по очи на леглото, Бети се тресеше от плач. Прегърнала възглавницата, тя притискаше в нея лице, сякаш нищо друго на света не би могло да я утеши. Бе събула белите си обувки с нисък ток, червената копринена кърпа се бе свлякла от главата й, но зимното палто беше все тъй на гърба й. Черната й кожена чанта се мъдреше на пода в другия край на стаята, като че е паднала там, след като е била запратена към стената. Всичко се беше разпиляло — ключовете от колата, червилото, гребенът, дребни пари.

Джени се спусна към леглото, седна до нея и потупвайки я утешително, като заоправя разбърканите й коси, се помъчи да я успокои. Бети притисна лице във възглавницата още по-плътно и тъй се разхълца, че цяла се разтрепери.

— Какво, за бога, ти се е случило, миличка? — нежно я попита Джени, наведе се над нея и поиска да обърне лицето й. — Кажи, миличко, кажи на Джени какво се е случило. Никога не си била такава. Какви страхотии си ми преживяло? На Джени всичко можеш да разкажеш. Мъж ли някой се отнесе зле с тебе? Като дъщеря си ми била, искам да ми вярваш. Хайде, разкажи всичко на Джени.