Ърскин Колдуел - Джени, жена по природа

Стенли не успя да каже нищо повече, защото заместникът затвори телефона.

Стенли извади шперца и го пусна в джоба си. Дръпна чекмеджето и погледна автомобилния номер, записан миналата седмица на късче хартия. Беше абсолютно сигурен, че това е същата кола и Бети Уудръф в този момент е някъде из мотела.

Той излезе от канцеларията и нетърпеливо очаквайки пристигането на Клинт Хъфман, тръгна по чакълестата алея. Наблюдаваше през мъглата синьобелия автомобил и мислеше как да задържи Бети Уудръф, да не избяга, преди да е пристигнал шерифът да я арестува. И додето се разхождаше напред-назад, почна да се пита в коя ли стая ще я намерят. Мотелът се състоеше от трийсет стаи, за тази нощ бяха дадени седемнайсет. В този миг той внезапно си припомни, че една от стаите е заета от проповедника Клъф, и се спря като закован. Беше забравил, че проповедникът Клъф също е тук, и сега го обхвана безпокойство. Свещеникът трябваше да дойде в мотела друга вечер, не тъкмо тази; не знаеше — да препоръча ли на проповедника Клъф да напусне, преди да е дошъл шерифът. За Клъф — мислеше Стенли — би било конфузно, ако разбере какво става.

Стенли все още стоеше на алеята и се чудеше какво да предприеме, когато се появи автомобилът на шерифа. Заместникът му, който шофираше, спря насред алеята, препречвайки по този начин единствения изход на двора.

Шерифът Клинт Хъфман излезе от колата и се протегна. Беше едър веселяк, дружелюбен, набит и силен. Макар че сега прослужваше първия си мандат като шериф на областта Индианола, в служба на закона той бе прекарал почти целия си живот — в миналото беше федерален полицай, а по едно време и надзирател в затвора. Заемащ вече политическа служба, обземаше го страшна ленивост, когато трябваше да се заеме с криминален случай и когато можеше, избягваше арестите, тъй като му се щеше да спечели за приятели всички, които ще гласуват в следващите избори.

— Е, Стенли, как те сварвам в тази чудна вечер?

— Поздрави Клинт, подавайки ръка. — Изглеждаш ми в цветущо здраве. Вярвам, жена ти също е добре със здравето. — Стенли не можа да отвърне, защото Клинт отново заговори. — Бях в пожарната команда и да знаеш от какъв славен покер се отказах, за да дойда тук! Но трябва да ти е ясно, Стенли, че го сторих с радост, като разбрах кой ме вика. Два пъти поред блъфирах съдията Рейни и бих Малчо Гудуили на честна игра. И ако тая дреболия в твоя неповторим мотел не отнеме много време, ще се върна в пожарната, преди да са свършили играта. Кажи сега, Стенли, какво става тук? Искрено се надявам, че няма нищо сериозно.

— В една от стаите има жена, искам да я арестуваш и затвориш. Напоследък стават едни работи… но аз ще им туря край. Казва се Бети Уудръф. Живее при Джени Ройстър на Морнингсайд стрийт, до църквата на Суровия кръст. Миналата година учителстваше в Солисо, но сега с какво се занимава, дявол знае. Не знам дали ме разбираш. Миналата седмица ми се домъкна три пъти, поне толкоз пъти я видях, пък кой знае дали не е идвала и повече…

Клинт заклати бавно глава и на лицето му се изписа истинска печал.

— Какво има? — попита го Стенли. — Защо клатиш глава?

Клинт килна шапка назад, без да откъсва от Стенли печалния си поглед.

— Ще ти кажа нещо, Стенли. Щом настояваш, ще се видя принуден да я задържа — нали клетва съм дал да спазвам закона в кръга на човешките възможности. Но трябва да знаеш, че според моето искрено мнение не бива да правим това, за което говориш.

— Защо?

— Ще ти отговоря по мъжки, Стенли. С такива работи човек не печели, нови приятели, по-скоро губи тия, които вече е спечелил. С въпросната млада дама и аз се познавам, само че от разстояние. И, както знаеш, момичето си го бива. А на никого няма да му стане драго, че са разкарвали едно хубаво момиче по затворите, че грубо са го третирали само защото се е държало тъй, както му повелява природата. Защо да не я оставим на мира, Стенли? Мъж на място тъй би постъпил. Доколкото съм чувал, неприятности никому не е причинила. Направим ли каквото си наумил, бъди сигурен, против тебе ще се надигнат един куп мъже от Солисо.

— Това няма нищо общо с нашата работа. Тя е тук и нарушава закона.

— А ти кой закон имаш предвид? — попита Клинт.

— Не го зная точно кой, важното е, че го нарушава.

— Слушай, Стенли, млъкни и размисли: на тоя свят половината от хората са жени и ти всъщност нищо, нищичко няма да докажеш, ако почнеш между тях да търсиш една само защото е била жена. Това ти е ясно, нали?