Ърскин Колдуел - Джени, жена по природа

— Но аз мога да докажа, че тя не е свястна жена.

— А нима можеш да докажеш коя е свястна?

— Това е друго.

— Добре де, какви са ти доказателствата?

— Тя е в една от стаите, какво повече?

— Дявол да го вземе, жени има и в другите стаи — изруга Клинт. — Това, че някоя си е платила два долара, съвсем не означава, че върши нещо по-различно. Хайде да бъдем разумни, Стенли. Толкоз време сме приятели, аз съм ти благодарен, че гласува за мене, и жена ти гласува, и затуй ще бъда прям. Знаеш, че не съм от тия, дето гледат на една страна, а плюят на друга. Послушай ми съвета…

— Никой не е в състояние да ме убеди, че съм на крив път — раздразнено рече Стенли. — Аз съм човек верующ, енориаш на Суровия кръст. Аз също плюя, накъдето гледам. И не съм те викал да спорим. Искам да я арестуваш.

Клинт нахлупи шапка над челото си.

— Значи не се шегуваш?

— Ни най-малко.

— Дадено бе — насила рече Клинт. — Дадено! — Той повика с ръка заместника си, който стоеше до колата.

— Хайде, Джо, да почваме.

Тръгнаха в мъглата по алеята и токовете им заскърцаха в едрия пясък.

— В коя стая е младата дама? — безразлично попита Клинт.

— Отде да зная — каза Стенли. — Тази вечер имам дванайсет незаети и осемнайсет заети.

— Мен, ако питаш, тази вечер всичките стаи трябваше да бъдат празни, проклетнико — измърмори Клинт, подритвайки чакъла.

Похлопаха на първата врата. Тя се отвори и на прага застана мъж с лъскаво голо теме. Попита ги какво искат.

— Сам ли сте? — заинтересува се Клинт.

— Не — троснато отвърна оня. — Защо?

— Кой е с вас?

— Жена ми. Какво толкова?

Клинт се извърна и погледна Стенли.

— Тази ли е?

Стенли приближи вратата и съгледа една възрастна жена, която наблюдаваше телевизията.

— Не — каза той и бързо отстъпи назад.

— Какви са тия работи? — попита човекът.

— Страшно съжалявам, че ви обезпокоихме — с извинение добави Стенли, продължавайки да отстъпва. — Грешка. За пръв и последен път!

— А как тъй ви се случва за първи път? — настоя плешивият, вече раздразнен. — Преча ли ви аз, като седнете да гледате телевизия? И отде накъде тия интимни въпроси? Че аз да не съм ви платил да ме смущавате? И кои, по дяволите, сте вие?

— Стана отвратителна грешка — каза Стенли, — но ви обещавам, че няма да се повтаря. Гледайте си работата.

Отдалечиха се от първата врата, приближиха втората. Заместникът почука няколко пъти и едва тогава тя се открехна.

— Какво обичате? — попита с отварянето един едър мъжага по фланелка.

— Кой е с вас? — рече Клинт.

— А вие кои сте, дяволите да ви вземат? — попита едрогърдият, разтвори поривисто вратата и ги изгледа. — Какво ви е прихванало да си пъхате носа тук-там?

Клинт измъкна от джоба си шерифската значка и му я показа на длан. Мъжагата се наведе и я разгледа отблизо.

— Какви са тия работи? — каза той.

— Тази там жена ли ви е? — попита Клинт.

— Да, жена ми е, какво от туй?

Като се подигна на пръсти, Стенли надникна през рамото на човека и видя на леглото да седи тъмнокосо момиче, дръпнало чаршафа до брадата си. Изглеждаше на около осемнайсет години и видимо бе уплашено от разпита. Отстъпвайки, Стенли сръга Клинт с лакът и поклати глава.

— Не ми изглежда на женена, на всичко отгоре пък за тоя, ама не е тая, която търсим — пошушна той на Клинт. — Да вървим по-нататък.

— Хич не ми е приятно, дето дигаме гражданите — каза Клинт, упътвайки се към следващата врата. — Първо на първо законната процедура не е такава. Ако някой ми поиска заповедта за претърсване, ще се почувствувам като последния глупак. Джо, ти и Стенли вървете напред и отваряйте вратите, пък аз ще вървя подире ви!

Като стигнаха номер 24, Стенли избърза нататък, без да похлопа, и се отправи към съседната врата. Клинт го настигна и го хвана за ръката.

— Момент — рече той, — минутка само! Защо не проверихме в тази стая?

— Защото няма никакъв смисъл — отвърна Стенли, мъчейки се да отскубне ръка и да продължи.

— Защо да няма смисъл, Стенли?

— Защото вътре е проповедникът Клъф.

— Какво търси тук проповедникът Клъф?

— Абе и аз не го знам — рече Стенли и отново се опита да приближи другата врата. — Наумил си нещо. Разправяше, искал да опознае живота в един мотел и аз му дадох тази стая без пари. Сигурно вече е заспал, няма защо да го безпокоим. И освен това как да му обясним с какво сме се заловили?

— Джо, отвори тая врата — заповяда Клинт на заместника си. — Щом Стенли е поискал претърсване, ще го направим, както му е редът. Отвори стая 24 Джо!