Ърскин Колдуел - Джени, жена по природа

Бети потъна още по-дълбоко в измокрената възглавница и поклати глава, продължавайки все тъй сломена да ридае.

Джени прескочи до банята, напои пешкира със студена вода, върна се и покри с него пламналите страни и чело на Бети. След малко тя успя да я обърне и обърса лицето й с влажната кърпа. Лека-полека Бети отвори очи и вдигна поглед към Джени.

— Откак се помня, такъв плач не съм чувала. — Джени внимателно вдигна косата на Бети, паднала на челото й. — Сякаш най-големите лошавини на тоя свят на главата ти се струпаха. Тъй ми е жално, че не издържам просто. И нямаше нищо да разбера, ако не беше звъннал телефонът — дойдох да видя защо не слизаш да се обадиш. Сега вече не звъни, но след мъничко пак ще почне. Като го чух, спомних си — тъй се дере от звън само когато някой умира да му се обадиш. Може и да си въобразявам, но всеки път, когато се обажда мъж и е в голяма нужда, телефонът звъни някак особено. Нали знаеш, по това време се чува другояче, а особено пък когато чакаш и вярваш, че някой ще ти се обади. И аз най-много обичах тъй да ми звъни. Тръгваш към телефона и си знаеш, че те очакват приятни преживявания.

— Не! — проплака Бети и заудря леглото с пестници, — Не, няма да се обадя! Никога вече. Не ме питай защо. Не искам да го чувам. Вече никога няма да вдигна слушалката, никога, никога!

Джени изненадано я погледна. Бети продължаваше да клати глава.

— Никога? — недоверчиво попита Джени. — Не ти отива тъй да приказваш, миличка. „Никога“ е много време. Какво искаш да кажеш? Какво се е случило, сладката? Разкажи ми, нали знаеш, на Джени всичко можеш да кажеш, тя ще те разбере.

Бети отново се разхълца. Посегна към възглавницата и ожесточено я смачка в ръце.

— Просто не зная какво да си мисля — каза Джени и вдигна рамене. — Съвсем се обърках, не разбирам. По-рано тичаше на телефона, а сега — такива приказки! Последния път се обади преди час-два, нали те чух, някой ти се обади и ти веднага излезе. А сега какво тъй изведнъж?

— Казвам, каквото казвам, вече никога няма да вдигам телефона — проплака Бети, — никога, никога, никога!

Джени сложи ръка върху пламналото лице на Бети, нежно и любещо погали челото й.

— Какво ти сториха, сладурче? Обиди ли те някой? Повечето мъже никога не биха обидили човека, можеш да им вярваш, защото единственият момент, когато мъжът е добър и нежен, е, когато силно те желае. Е, сегиз-тогиз се намират и такива, като ги хванат дяволите, друго не знаят — хапят и налагат жената. Бог знае защо става тъй — мен да питаш, не зная, но това е факт. От такъв сорт мъже бягай, преди да е станало опасно, ако трябва, дори през прозореца бягай, хич и не мисли, че си оставяш чекмеджетата незаключени. Имах една приятелка, един веднъж й отхапа гърдата — нямаш представа каква печална картина беше. Просто не мога нищо по-страшно да си представя. Да не би и на тебе нещо такова…?

Бети клатеше глава.

— Да не би нещо с треньора?… Затуй ли си толкова разтревожена?

Бети пак не отвърна.

— Сигурно има нещо общо, ама не се сещам какво точно — каза Джени. — Само как те захвърли, мръсният му пес! Ако още изпитваш някакви чувства към него, спукана ти е работата. Знам какво е да искаш определен човек. И аз съм тъй към Майло Рейни, но досега трябваше да се задоволявам с Вийзи Гудуили. Откак си се върнала в нашия град, наблюдавам те и си втълпих, че още го обичаш тоя треньор. Кажи, това ли те трови? Още утре отивам при Монти Биско. Мъж, когото излъжат да се ожени, както него излъгаха, такъв не се довежда с жена си докрай.

Бети продължаваше да клати глава, сълзи обливаха лицето й.

— Ако и това не е, не зная вече какво да си мисля — рече Джени. — Кажи ми, миличка, не мога да те оставя, сърцето ти ще се пръсне от плач. Нали знаеш, на Джени можеш всичко да кажеш — цели трийсет и пет години съм живяла като истинска жена и много добре познавам всички видове неприятности, които могат да сполетят една жена. Нещо повече — изтърпяла съм всички изпитания и несгоди, за които си чела по книжките, и затуй зная какво значи да нямаш кому да си издумаш болката. Сядам ей тук, а ти ще ми разкажеш какво се е случило и защо си тъй развълнувана.

Бети отвори очи и погледна Джени. Джени по-дигна разбърканите руси коси, нападали по лицето й.

— Просто страшно! Ужасно! — Тя млъкна и прехапа устни да сдържи сълзите. — Мразя се! Да мажех да умра! Не искам повече да живея! Само да знаех как, щях да си туря край на живота. Ах, да можех да умра!

— Слушай! Да не би нещо да ти се върти в корема, а?