Ърскин Колдуел - Джени, жена по природа

Бети поклати глава.

— Тогава си затваряй устата и да не съм те чула повече за смърт да ми брътвиш! Приказваш ги такива, защото си ми нещо разтревожена. Тъй ли трябва да говорят младите момичета? Казваш го, ама не ти се иска.

— Иска ми се! Да пукна! Не мога повече да живея! Колко е отвратително! И как се мразя!

— Миличка, я ме погледни! — Джени говореше строго. — Ти си хубава, нищо не ти липсва, от сега нататък за колко неща има още да живееш! Колкото съм по-стара от тебе, толкоз съм и по-умна. Ако смяташ, че нещо си оплела, винаги ще се намери начин да го разплетеш. Особено ако човек е млад и хубав.

— Всичко оплетох. А сега е вече късно — рече Бети и обърса сълзите си в пешкира. — Откак съм се върнала в Солисо, взех, че станах на посмешище. Просто не знаех какво върша, сякаш ми изпи някой ума. И сигурно съм била без ум, щом гледах на мъжете по такъв начин. Как стана тъй, не мога ти каза, сега не ми се вярва, че съм била такава. Как можах! Та аз не съм такава, никога не съм била такава! Сега като си помисля, сякаш съм била в несвяст, в някаква треска, без да съзнавам какво върша. Затуй сега не мога да се понасям. Затуй искам да умра. Като си помисля само за всички тия мъже — ах, как се срамувам! Ужасно! И, да ме питаш, не зная какво ме накара да стана такава. — Бети замлъкна, пое дъх и вдигна поглед към Джени. — Не! — след миг продължи тя. — Не е вярно, че не зная. За всичко е виновен Монти — тя обърна глава и се загледа встрани. Потърси с ръка ръката на Джени и силно я стисна. — Като разбрах, че няма да го имам, реших да стана лоша, колкото може по-лоша. И се постарах да бъда лоша. Сега зная каква съм била. Защото исках да го заболи. Какво не бих дала сега да се върнат нещата, все едно, че нищо не ми се е случило. Вече не искам да съм лоша, никога не съм го искала. Искам да стана добра и да си върна Монти. Но вече е късно. Целият град знае с какво се занимавам, Монти също знае. Не може да не чуе, до думица всичко ще научи. И какво ще си помисли за мен? Как ще му харесам след всичко това?

— А отде ще узнаят градът и Монти? — попита Джени. — Защо мислиш тъй?

И Бети й разказа как по телефона я повикал някой, когото тя се заблудила, че познава, а после, като отишла в мотела „Приятни часове“, изведнъж се намерила в една стая с проповедника Клъф. Джени седеше и мълчеше, а Бети разказваше за шерифа Хъфман, за помощника му — как отворили вратата на стаята, как Стенли Причърд решил да не настоява да я арестуват, след като се обадил на съдията Рейни по телефона.

— Понякога си мисля, че на тоя свят се навъдиха прекалено много смахнати хора, не е добре за човешкия род — тържествено каза Джени. — Всички ние щяхме много по-добре да си живеем, ако можех само да кажа кои точно би трябвало да се ликвидират — тя поклати глава, скръсти ръце над корема си и се настани по-удобно. — Все пак доволна съм, че на някого му е дошло в главата да телефонира на Майло, та да не се закачат с тебе. Има ли нещо, дето засяга закона, там е Майло — той знае какво трябва да се направи. Най-хубавото нещо в живота му е, че двайсет години е бил съдия. И сега познава всички пътечки и вратички на закона.

— Това няма значение, нали всички ще научат какво е станало в мотела.

Сякаш не чула думите на Бети, Джени прикова невиждащи очи в червените и жълти рози по тапетите на отсрещната стена. Постепенно на лицето й се изряза дълбока бръчка.

— Какво знаеш ти? — внезапно възкликна тя, като че най-сетне бе схванала какво се е случило в мотела. С поривисто движение тя притисна корема си с ръце. — Грехота и срамота! Шерифът Хъфман не е трябвало да отваря тая стая, колкото и да настоява Стенли Причърд. Излиза, че на тоя свят не е останало нито едно кътче, дето жената може да намери спокойствие! И — което е още по-лошо — има хора, все им се ще да арестуват тая или оная, само защото е тя! Нищо не разбирам. Същите тия, да ги видиш как ще се надигнат, хайка ще направят, каквато не си и сънувала, да намерят жената, която им е харесала. Приличат ми на ония побъркани, дето искат да изтребят всички зайци по белия свят, но дойде ли зима, търсят ръкавици от зайча кожа.

— Но кой да помисли, че проповедникът Клъф ще се дигне до мотела и ще те вика по телефона? Да ти разправя, че се казвал Том, да те баламосва и чак там да те вика без да ти каже кой е всъщност? Знам, че се казва Томас, но за първи път го чувам да се нарича Том. На всичко отгоре, „Том“ не подхожда на божи служител, малко е недостойно, дори да е от вярващите в Суровия кръст.

Като въздъхна дълбоко, Джени огледа стаята и се замисли. Сега изведнъж се запита как не се е сетила предния ден, когато проповедникът Клъф идва при нея да я заплашва, че ще я обади на шерифа, ако не изгони Бети, как не се е сетила, че си е бил намислил да се занася по Бети.