Ърскин Колдуел - Джени, жена по природа

— Грешката е моя. Ако знаех, щях да те предупредя — Джени поклати глава и изгледа Бети. — Изглежда, че откак се отказах от мъжете, инстинктът е почнал да ми изневерява. Бях още младо момиче, когато научих каквото трябва да се знае за мъжете. И оттогава не съм видяла другояче да стане, историята винаги се повтаря, без грешка. Да не го мислиш кой знае какво? Проповедникът Клъф по нищо не се различава от първия мъж, когото ще срещнеш, като тръгнеш за града. Реши ли мъж да си пробва мъжкото достойнство, ще намери начин, ако ще сто реки да прегазва и сто огради да прехвърля. Обувките му да подгизнат, гащите си да съдере на бодлива тел, пак пред нищо няма да спре, само и само да се докопа, до каквото му е нужно. Прихване ли ги тая треска, оглупяват, същински дърти котараци през март. Само по един начин можеш да ги спреш — стреляй с двуцевката в него от седем стъпки. Че и тогаз току-виж пропълзял през прозореца, ако не внимаваш. Казвам ти, няма нищо по-страшно от мъжа, когато го стегне шапката. И ти сама ще се увериш, миличка, само да пораснеш! — Джени млъкна за миг, усмихна се и продължи: — Но проповедникът Клъф! Не мога да го проумея. Тоя долен дявол! Вчера беше при мене, в моята къща беше, приказва ми едни благочестиви приказки, трябвало, вика, да те изгоня. А тази вечер да вземе да си подбере дънцето и да те прелъже в мотела да отидеш, че да си пробва мъжкото достойнство! Едно знам. Само да ми дойде някой ден пак, такива неща ще му надумам, че цял живот ще ги помни. Две думи ще му кажа, ама ще му се накъдри мъхът в ушите!

— Каква полза? Късно е — проплака Бети и скри лице в шепи. — С мен какво ще стане сега? Тъй се изложих! Как не се досетих! Толкова съм нещастна, толкова ме е срам, че просто не зная какво да сторя. Да бях пукнала, по-добре, отколкото да живея тъй! Ще се самоубия!

На прага застана Малчо Гудуили и няколко пъти леко похлопа.

— Какво има, Вийзи? — попита го Джени и вдигна глава.

— Търсят Бети по телефона — рече той. — Не го знам кой е. Не си каза името. С нея искал да говори.

Бети отново се разхълца на глас.

— Какво й става? — полюбопитствува Малчо.

— Ти си гледай работата, Вийзи! А на оня, който и да е, кажи му да затвори телефона и повече да не е посмял да звъни! — Джени повиши глас. — Кажи му, че Джени Ройстър му предава това и не се шегува!

— Защо? — попита Малчо.

— Не ти влиза в работа защо! — кипна тя. — Прави каквото ти рекох и после се върни да ми помогнеш. Ще сложа Бети да си легне и ще се погрижа за нея. Нервите й малко…

— Но може би Бети иска…

— Нищо не иска! Ти чу ли какво ти казах? Малчо се отдръпна от прага и се спусна по стълбите към телефона. Пронизителният му гласец, звънтеше в цялата къща. Като се върна, Джени бе вече свалила палтото на Бети и се мъчеше да измъкне пуловера й през главата.

— Дръж й ръцете, пък аз ще дърпам! — заповяда тя на Малчо. — Качи се на леглото, да ти е по-удобно.

— Защо я събличаш? — попита Малчо, изправяйки се на леглото.

— Защото е капнала и трябва да й се помогне, затова!

Като й съблече пуловера, Джени разпусна бельото й.

— Иди в моята стая и ми донеси оная кутийка с хапчетата от нощното шкафче — обърна се тя към Малчо. — И чаша вода!

Додето Малчо се върне, Джени разсъблече Бети напълно. После й подигна главата, даде й две-три приспивателни и глътка вода.

— Какво красиво създание! — с възхищение отбеляза тя, като се отдръпна и погледна Бети. — Гледай я каква е картина, да не й се нагледаш! Би трябвало да я слагат по календарите, та всички да й се радват.

Малчо се покатери на стола да погледне по-добре.

— Да си кажа правичката, никого не обвинявам, че я пожелава — додаде Джени. — Особено пък сега да я види някой — Джени извърна строг поглед към Малчо. — А ти, Вийзи, да не вземеш нещо да си намислиш, хей! Ти си ми жокейчето, не забравяй! — После отново свали завистлив поглед към Бети. — Мъчно ми е да си призная, ама на нейните години далеч не бях като нея хубава. Винаги съм си била малко трътлеста. С тия кълки… И откак се помня, все ми се трупа!

— А защо не й даде да се обади по телефона? — ни в клин, ни в ръкав попита Малчо.

— Сега ли намери да ме питаш? Ехе, колко време има за въпроси! Дръпни завивките, че да я нагласим и да я покрием.

Малчо се премести от стола на леглото и изтегли завивката.

— Защо не й облечеш нощницата?

— Тая нощ не й трябват дрехи — каза Джени и я прикъта под юргана. — Веднага ще заспи. Хаповете всеки миг ще подействуват. Ще дръпне един хубав сън и утре, като се събуди, разнебитените нерви ще си бъдат по местата и Бети ще си е пак тая, която си я знаем. Имаш ли тревоги, гълтай приспивателно и лягай! — Джени притегли стола до леглото и седна близо до Бети. След малко, като понижи глас и почти зашепна, отново се обърна към Малчо. — Вийзи, слез долу и ме чакай в хола. Звънне ли телефонът, не забравяй какво трябва да кажеш. Който и да е, Джени Ройстър е наредила повече да не е посмял да се обади!