Ърскин Колдуел - Джени, жена по природа

Погледнал бегло навън и предположил, че колата е на някой от туристите, който се връща от ресторанта, Стенли продължи да чете вестника. Минаваше осем, из въздуха се носеше лека мъглица и повечето гости, тъй като щяха рано да стават, вече си бяха легнали. В мотела имаше още незаети стаи, но ставаше късно и той не се надяваше тази вечер и тях да попълни.

Не след много Стенли привърши вестника и го захвърли. Разбра, че прозевките му миришат на легло, стана и доближи прозореца да се разсъни. И както наблюдаваше автомобилите и камионите, летящи по шосето в мъгливата нощ, замисли се за синьобелия автомобил и се помъчи да си спомни кой от гостите тази вечер можеше да има кола с тъкмо тази комбинация на цветовете. Колкото повече се блъсваше, толкова по-ясно му ставаше, че никой не е дошъл именно с такава кола, но въпреки това с положителност знаеше, че не я вижда за пръв път.

Разсънил се от любопитство, той почна да става неспокоен и подозрителен, излезе от канцеларията и тръгна по чакълестата алея. В добре осветения двор виждаше добре всяка кола и ускори крачки да открие тази, която го интересува.

Стенли я намери едва в дъното на двора, синьо-бялата кола бе паркирана колкото бе възможно по-далеч от останалите. Автомобилът му изглеждаше не само познат, той си спомни и номера, защото миналата седмица си го беше записал в мотелския регистър. Убеден, че Бети Уудръф се намира в някоя от стаите (коя обаче, не можеше да предположи), той реши на всяка цена да я открие и незабавно предаде на полицията.

Изтича обратно в канцеларията и моментално телефонира на областния шериф. Обади се заместникът му.

— Тук е Стенли Причърд, собственик на мотел „Приятни часове“. В една от стаите има незарегистрирана жена. Същата, дето идва три пъти миналата седмица. Повече така не може! Настоявам шерифът да дойде час по-скоро, да я арестува и прибере! Нарушава законите, не се регистрира и още не знам какво! Каквото и да е, противозаконно е.

— Казахте, че сте собственикът на заведението, нали, мистър Причърд? — заинтересуван, попита заместникът на шерифа.

— Как да не съм! И управител съм отгоре! В Солисо всеки ме знае. Предайте на шерифа какво съм ви казал …

— Не ви познавам, мистър Причърд, но за вашето заведение съм чувал — прекъсна го заместникът. — Името звучи хубаво. Мотел „Приятни часове“. На шосето за Съмър Глейд, на три мили от Солисо, нали? Думи няма, хубаво име сте му избрали. Колкото пъти мина оттам, почвам да си мисля разни работи. Мой приятел разправяше: преди една седмица прекарал при вас една нощ, чудесно било. Каза, пак щял да дойде.

— Пак ли? — Стенли повиши глас. — Добре де, тъкмо затуй се обаждам на шерифа. Моят мотел е за истински туристи, за пътници, а на тия противозаконни неща, дето стават тук напоследък, аз ще туря край, ще видите!

— Ще подпишете ли оплакването си, мистър Причърд?

— Как няма да го подпиша! Двайсет подписа ще завъртя! А сега кажете на шерифа, че искам да побърза, да арестува тая и да я тикне в затвора!

— Едно не забравяйте, мистър Причърд — след кратка пауза рече заместникът.

— Какво именно?

— Ами че… не е съвсем безопасно да се правят грешки. В наше време сума народ, законни съпрузи, спят по мотелите и никак не им става драго да ги разкарваш. Затуй по-добре проверете, да сме сигурни какво правим! Неоснователният арест е сериозно нещо. За такива работи осъждат на купища пари глоба. Ако искате съвет, по-добре затворете телефона и поразмислете. И по-късно пак дръпнете.

— Няма какво да размишлявам, зная какво правя! — нетърпеливо рече Стенли. — Казал съм, че ще сложа край на тия работи, и никой не може да ме разубеди. Аз държа порядъчен мотел за пътници и всичко ще сторя, за да си остане порядъчен. Плащам си данъците, знам си правата. И ако шерифът с нищо не може да ми помогне, ще поема закона в свои ръце! Ще я пипна тая и…

— Добре, мистър Причърд. В коя стая е тя?

— Не знам в коя — това е работа на шерифа, да я намери! Нали за това му плащат тая тлъста заплата от парите на данъкоплатците! Преди една година гласувах за Клинт Хъфман, да го изберат за шериф, защото обеща да спазва закона, и сега очаквам от него да си изпълни дълга, както се полага според заплатата. Пък, ако не държи и следващия мандат да остане шериф на Индианола…

— Добре, мистър Причърд, добре! — заместникът повиши глас по-силно и от Стенли — Престанете да викате и запазете самообладание! Ще се свържа с шериф Хъфман и ще му докладвам за вашето оплакване. А сега седнете, съберете си ума, че ще дойдат за проверка.