Приказките, кавгите, извиненията и заплахите продължиха повече от час, след като проповедникът навлече синия си костюм и се измъкна от колата. Но тъй като момичето бе твърде младо за женитба и на нейната възраст никой не би й дал позволително за встъпване в брак, проповедникът Клъф обеща не само никога вече да не я събаря на седалката, но и да не я изпраща след спявка. За по-сигурно баща й я отписа от църковния хор, тъй че тя изобщо вече не отиде на спявка.
Като стигна мотела „Приятни часове“, проповедникът Клъф насочи без колебание жълтокафявата си двуврата спортна кола към ярко осветената алея. Пред мотела имаше вече няколко автомобила. Той забеляза Стенли Причърд, който отвори една от стаите за току-що пристигналите мъж и жена. Проповедникът Клъф спря пред канцеларията, угаси мотора и нетърпеливо зачака Стенли.
Собственик и управител на мотела, Стенли Причърд беше верен член на Суровия кръст. Освен дето предварително бе решил да посети именно „Приятни часове“, проповедникът Клъф вярваше, че все пак за него ще е по-уместно да прекара нощта на място, където го познават. Той никога не бе се сещал за вероятността да му се струпат затруднения и неприятности, идваше за пръв път в мотел и се чувствуваше сигурен и защитен в заведението на човек, който е член на неговата енория.
Докато чакаше в колата, въображението му се впусна в трескави мисли за предстоящите му деяния. Искаше Стенли по-скоро да се върне в канцеларията, защото, пристигнал най-после в мотела с настъпилия мрак, повече от всичко мечтаеше да му дадат стая за нощуване.
Накрая — стори му се, че измина неоправдано дълго време — Стенли Причърд се върна в канцеларията. След малко забеляза, че Стенли го гледа през прозореца, измъкна се светкавично от колата и влезе при него.
Намъкна се в малката канцелария и затвори вратата зад гърба си. Стенли изненадано го измери с поглед.
— Аз съм, Стенли — ухили се свенливо проповедникът Клъф и с нервно движение прокара ръка през оредялата си коса. — Проповедникът Клъф.
— Да пукна! — възкликна Стенли, излезе напред и подаде ръка, — Но това е наистина голяма изненада, отче Клъф! Видях ти колата отвън на алеята, но си помислих, че някой турист иска да провери колко ще му излезе едно пренощуване. Хич и не си помислих, че може да бъдеш ти.
Заравяйки ръце в джобовете си, проповедникът Клъф се усмихна с неспокойно изкривени устни.
— Абе, то и аз, кажи-речи, съм такъв. Недоумяващ, Стенли се поколеба.
— Какво искаш да кажеш, отче Клъф? Как може ти да бъдеш турист?
— Ще ти обясня, мистър Причърд — почна той, смутено усмихнат. — Напоследък много сериозни мисли ме занимават и стигнах до заключението, че от никой друг и единствено от мен самия зависи да узная, каквото мога, за живота и поведението на хората, които пътуват по пътищата на страната в наши дни. Това е нов, различен начин на живот и един събуден свещеник не бива да си позволява да го приема, без да се осведомява и без да научава всички по-важни промени в жизнените навици на хората. Ето защо реших да дойда тук, на място да се поуча.
— Значи наистина искаш да прекараш нощта тук, в мотела?
— Разбира се, искам, мистър Причърд.
— Сам ли си?
— Да, естествено. Сам самичък.
— Ама че глупав въпрос! — смутено прихна Стенли. — Не искам да си помислиш, че ме интересуват личните ти работи, отче Клъф. Просто съм свикнал всички туристи да питам, защото по някой път, дам на пътника стая с едно легло, и хоп, след малко от стаята излиза и влиза жена, а току-виж и цялата нощ останала. Та затуй още в самото начало се опитвам да разбера двойка ли са, че да ги таксувам двойно. Като влезе веднъж човек в стаята и удари ключа, иди, че му искай допълнително още един долар!
— Колко ще ми струва да остана тук? — попита проповедникът Клъф, извади ръце от джобовете и запрехвърля тежестта си от единия крак на другия.
— Да ти струва? — Стенли поклати глава. — Нито един цент, отче Клъф! Аз само тъй, обясних ти как се справям с обикновените пътници. А на теб ще дам най-хубавата стая, защото ми стига гордостта, че си гостувал в мотела „Приятни часове“. И освен това мога ли и да помисля дори — от нашия проповедник пари да искам! Не е праведно!
— Не желая да ти се натрапвам …
— Ти, отче Клъф, никому не се натрапваш. Ти ми правиш огромна чест. По това време на годината и без това разполагам с доста празни стаи. Големият наплив още не е почнал; ела да видиш след месец, като тръгнат на тълпи за Флорида! Но въпреки това обичам и в по-слабия сезон да давам стаи, помага на търговията. Като види обикновеният пътник, че един мотел се посещава, че отпред са спрели повечко коли, това му действува, приисква му се и той да спре.
Читать дальше