Ърскин Колдуел - Джени, жена по природа

Насочи автомобила по щатското шосе към Съмър Глейд, градче на десет мили южно от Солисо, разположено в плодородна низина. Небето цял ден бе ясно, слънцето бе постоплило света и в късния следобед вятърът се обърна — от югоизточен стана югозападен. С падането на нощта бризът откъм Залива омекна и овлажня.

Проповедникът Клъф размишляваше и от сутринта кроеше как ще изпълни непреодолимото си желание; взел най-сетне решението, той едва дочака идването на тъмнината. Втълпи си, че като божи служител е длъжен да научи всичко за живота — поне колкото може, — та после да съчинява проповедите въз основа на личните си преживявания и наблюдения. Оттук нататък не бе трудно да се самоубеди, че е необходимо само веднъж да пренощува в някой мотел и от първа ръка да натрупа познания в тази особена проява на живота.

Като чуваше за посещенията на Бети Уудръф в мотела „Приятни часове“, проповедникът Клъф неведнъж бе усещал силното и настойчиво влечение и той да иде там. Няколко пъти, умело скрит зад храсталака в църковния двор, той бе наблюдавал Бети, като излиза от дома на Джени Ройстър и поема с колата си в нощта; веднъж дори я проследи да види къде отива. Всеки път след подобен случай той се връщаше у дома, дето го чакаше неспокойна нощ, въртеше се, мяташе се в леглото с часове, терзаеха го опустошителни мисли за нея.

По шосето между Солисо и Съмър Глейд имаше десетина мотела, някои модерни и светли, други порутени хижи и бараки, и с всеки следващ мисълта за това, което върши, още повече го вълнуваше и възбуждаше.

В някои от по-новите мотели вече прииждаха нощните гости, той виждаше мъже и жени, които слизат от колите си и влизат. Макар че през цялото време се чувствуваше самотен, сега, като знаеше, че и той скоро ще бъде настанен в такава стая, изпълваха го приятни усещания. Когато пристигна в Съмър Глейд и бързешката пое обратния път, бе станало вече съвсем тъмно и мотелите запалваха блестящите си електрически фирми и реклами.

Проповедникът Клъф беше млад човек, нямаше още трийсет, с оредяла черна коса и бледа кожа. Нисък на ръст, едва надхвърлящ метър и петдесет, той имаше слабо, мършаво тяло. По природа беше нервен и вглъбен и лесно пламваше от собствените си проповеди. Понякога викаше и крещеше с такъв плам, че пресипваше, и още нестигнал заключителната част на проповедта, едва смогваше да шепне. Дойдеше ли такъв момент, когато никой вече не го чува, почваше да скача от възбуждение, от време на време се тръшваше на пода и се търкаляше до пълно изтощение. До благословията в края обикновено потъваше в пот, а синият му костюм всякога бе смачкан и прашен.

Бе роден в горите по южния край на областта Индианола, при един от казаните за дестилация на терпентин, където баща му работеше като пожарникар, а майка му — като готвачка. Никога не бе отивал на повече от четиридесет мили от родното си място. Изкара две години в основното училище, после се залови на работа в една дъскорезна и пропусна всякаква възможност да се подготви за църковното поприще. Но на двайсет и три годишна възраст, по време на събрание за религиозна просвета, той бе въвлечен във вярата, стана пламенен и убедителен агитатор за църковни помощи и оттогава с успех се отдаде на проповедничество. Особено добре се проявяваше, когато трябва да се съберат средства за построяване на нова църква.

Помежду си членовете на Църквата на Суровия кръст си казваха, че ще е по-добре техният свещеник да има жена и деца, па макар и само тъй, за пред хората, но той и до ден днешен с нищо не показа, че се интересува от семейния живот. Един от енориашите веднъж го заприказва, обясни му, че нежененият свещеник всякога е подложен на опасността да го замесят в някой скандал, но той така се смути и разпали, че по този въпрос вече никога никой не обели зъб.

Проповедникът Клъф бе стигал само на крачка от брака и това стана след репетиция на църковния хор, когато късно през нощта отиде да изпрати една от по-младите хористки. Застояха се в колата му пред къщата й толкоз дълго, че накрая баща й излезе и ги пипна да се любят върху задната седалка. Бащата бе тъй изненадан от това, което вършеха, че се усъмни да не е надникнал в чужда кола, и бързо се отдалечи. Но като спря да поразмисли, той реши, че е видял именно жълтокафявия автомобил на проповедника Клъф, макар да не можа да познае проповедника без синия му костюм. И се върна да погледне пак. Те още се любеха; този път бащата извика и насочи фенерчето си към тях. Най-сетне проповедникът Клъф се надигна.