Ърскин Колдуел - Джени, жена по природа

Джени се загледа с мигащи, но невиждащи очи в Клара.

— Моят живот е низ от изпитания и страдания, едно след друго — неочаквано каза тя, — и както е тръгнало, май така ще си остане, додето съм жива. Мислех, като се оттегля, и всичките ми главоболия изведнъж ще престанат. Преди години бях още младо момиче и мъжете още ме искаха много-много не се тревожех какво приказват хората за мене. А сега тия случки всъщност показват разликата между отношението на света към една жена, когато е млада и хубава и когато е стара и грозна. Друго да си чула?

— Как да ти кажа…

— Кажи ми, Клара.

— Разправят, че Бети Уудръф слизала в центъра всеки следобед, всички да я видят, а накрая прелъгвала мъжете един след друг, отивали после из мотелите и всяка нощ вършели скандални истории. Казват че можела всекиго да съблазни. В града се е пуснала дума, че малко необикновена падала, дори, както казват, била скандално различна от другите жени. Не зная какво по-точно искат да кажат, само гадая. Както и да е, говори се, че ти си била виновна, защото мъжете се обаждали на твоя телефон да я търсят и след петнайсет минути отлитала нанякъде.

— Друго, Клара? — Джени стисна устни.

— Това е кажи-речи всичко. Почакай, казват още, че Бети Уудръф била усвоила цялата си опитност от тебе — иначе отде ще знае как се дигат скандали.

— Ти, Клара Крокмор, по-добре виж собственото си поведение и за моето не мисли! Сега съм уважавана възрастна жена и не съм по-лоша от другите. И, освен това всяко момиче е длъжно да знае какво искат мъжете от него.

— Джени, не се сърди, че ти казах това — рече Клара. — Нали сама поиска да узнаеш какво съм чула. Повторих ти онова, което някой вече е споделил с Норма Поуп.

— Имам право да се сърдя, на когото си искам, а особено пък на тия, които не вярват, че съм почтена жена. И ако от добро сърце съветвам Бети Уудръф насаме, това никого не интересува. Разговорът между две жени е също тъй естествен, както и за мъжете, които заедно посрещат утрото. Много добре знаеш. А малко ли й беше на Бети, че оня, треньорът, я захвърли? Има нужда от човек като мен да й помага и да я напътства в света. Има момичета, такъв удар преживяват, че повече мъж не виждат и стари моми си остават. Други пък тръгват по улицата да се предлагат за по някой долар. С Бети не исках да стане нито едното, нито другото. — Тя замълча. — А сега ми кажи и останалото. Какво друго чу за мен, Клара?

— Друго не си спомням — предпазливо отговори Клара.

— Сигурна ли си? Нищо друго ли не казаха?

— Може и да е имало друго.

— А какво друго?

— Някой спомена, че понеже си била вече на години, нямало смисъл тепърва да си променяш досегашните навици и че не било много подходящо да живееш с църквата врата до врата.

Джени се изправи и тръгна напред-назад из кухнята. Беше толкова развълнувана, че, без да усети, изпусна от крака си единия чехъл.

— Много добре зная откъде са тръгнали тия долни клюки — с горчивина изрече Джени. — Верующите от Суровия кръст н техният проповедник Клъф. Друг никой не може такива подлости за мен да надума. Идват вчера и казват, че не изпъдя ли Бети, щяла съм неприятности да си имам. А това е само извинение, защото всъщност искат да ми присвоят имота и да изградят пристройка към църквата. Пък аз до дупка ще се противопоставям, докато ми държат силите. Ще ги науча аз тях! И двойно повече пари да ми дават, пак няма да си продам къщата. Ще им дам да видят!

Най-сетне, разбрала, че е загубила единия си чехъл, тя млъкна и се заоглежда из кухнята. Откри го, протегна крак, без да се навежда, нахлузи чехъла и отново тръгна напред-назад.

— Ще се противопоставя, ще видиш! А Бети Уудръф може да остане при мене още десет години, ако иска. И такива като нея още ще взема, нито едно празно легло да не остане в къщи. И като си напълня къщата с квартирантки, тия, верующите от Суровия кръст, току-виж почнали да съжаляват за долните си приказки. Додето свят светува, моята къща ще бъде пъпът на Солисо.

Сълзи изпълниха очите й, разхълца се, месата й се разтрепериха. Внезапно и за миг ослепяла, тя се довлече до стола на Клара и падна в коленете й. Клара я прегърна и взе утешително да я потупва. Разплакана като малко дете, Джени притисна лице в скута на Клара.

— Не плачи, Джени — нежно каза Клара, оправяйки разбърканите й коси. — Защо се оставяш на такива да те мъчат и да ти тровят живота? Никой не може да те изхвърли от собствената ти къща. Имаш право да живееш тук, докогато си искаш.

Джени посегна, хвана долния край на розовия си халат и избърса очи.