Робърт Джордан - Нова пролет (Прелюдия 1 към Колелото на времето)

— Искам ги за утре — заяви тя. — Включете в работата всичките си шивачки.

Този път очите на Силени не се присвиха. Разшириха се и засвяткаха от гняв. А гласът й стана леден.

— Невъзможно. До края на месеца, може би. Или по-късно. Ако изобщо ми остане време. Много дами си поръчаха нови тоалети. Кралят на Малкиер гостува в двореца Айездайшар.

— Последният крал на Малкиер е умрял преди двайсет и пет години, Силени. — Тя свали дебелата кесия, обърна я на масата и изсипа трийсет жълтици. Поръчваше повече от три рокли, бялата коприна в Чачин не беше по-скъпа, отколкото в Тар Валон, но шиенето трябваше да е по-евтино — а то беше най-големият разход в една рокля.

Силени алчно изгледа жълтиците и очите й блеснаха, като й се каза, че ще получи още толкова, щом роклите станат готови.

— Но ще задържам по шест жълтици за всеки ден. — Изведнъж се оказа, че роклите можело да станат готови доста по-рано от месец. Много по-рано. Гледай ти.

— Твоята трябваше да си я поръчаш като на оная кльощава пачавра — каза Сюан, след като се качиха в пеланкина. — Готова да се свлече всеки момент. Тъкмо ще се позабавляваш да те гледат мъжете, когато си слагаш тъпата глава на дръвника.

Моарейн направи упражнението за новачка, представяйки си, че е розова пъпчица и се разтваря под слънцето. Това я поуспокои, за щастие. Макар че да запазиш задълго спокойствие в компанията на Сюан си беше жива мъка.

— Няма друг начин, Сюан. — По-голямата част от деня беше изтекла, а им оставаха още много несвършени неща. — Смяташ ли, че госпожа Толвина ще се съгласи да наемем двама от биячите й за повече от няколко часа? — Кралят на Малкиер? Светлина! Тази жена сигурно я смяташе за пълна глупачка!

В късното утро, два дни след като Моарейн пристигна в Чачин, пред портите на двореца Айездайшар спря боядисана в жълто каляска зад впряг от четири сиви жребеца, карана от мъж с бичи рамене, с две кобили отзад, едната дореста и с тънка шия, другата — сива и дългокрака. Лейди Моарейн Дамодред, с цветните ивици от шията през тъмносинята рокля чак до коленете, бе посрещната с цялата й дължима почит от старши слуга, със сребърни ключове извезани зад Червения кон на рамото му. Името на рода Дамодред беше известно, разбира се, Дори и да не знаеха нейното, а след смъртта на Ламан всеки Дамодред можеше да седне на Слънчевия трон, стига да не го заграбеше друг Дом. Не можеха да знаят колко се надяваше да стане така.

Дадоха й подходящ апартамент — три просторни стаи с копринени гоблени по изрисуваните на цветя стени и тераса с мраморни перила, с изглед на север над града и към по-високите, покрити със сняг планински върхове и с назначени слуги, две дами и едно момче, които припряно заизваждаха принадлежностите на знатната дама от обкованите с месинг сандъци и заизливаха гореща, ароматизирана с рози вода, за да се измие знатната дама. Никой освен слугините не обърна внимание на Сюки, личната прислужница на лейди Моарейн.

— Е, добре — замърмори Сюан, след като слугите най-после си отидоха и ги оставиха сами в дневната. — Признавам, че в това съм невидима. — Тъмносивата й рокля беше от фина вълна, без никаква украса, ако се изключеха кантовете по деколтето и маншетите с цветовете на Дамодред. — Ти обаче изпъкваш като Върховен лорд, седнал да гребе в лодка. Светлина, за малко да си глътна езика, като попита дали в двореца има Сестри. Толкова съм изнервена, че свят ми се вие. Трудно ми е да дишам.

— От височината е — каза й Моарейн. — Ще свикнеш. Всеки гост може да попита за Айез Седай; нали видя, слугите дори не мигнаха. — Тя самата обаче също бе затаила дъх, докато не чу отговора. Една Сестра щеше да промени всичко. — Не знам защо трябва да ти го повтарям непрекъснато. Един кралски дворец не е хан; „можете да ме наричате лейди Алис“ тук няма да задоволи никого. И това е факт, не лично мнение. Тук трябва да съм самата аз. Възползвай се от тази невидимост и виж какво можеш да разбереш за лейди Инес. Ще се радвам, ако си тръгнем оттук колкото се може по-скоро.

Утре щеше да е, за да не даде повод за обиди и приказки. Сюан беше права. Очите на всички в двореца щяха да се обръщат към чуждестранната благородничка от Дома, започнал Айилската война. Всяка Айез Седай, дошла в Айездайшар, щеше моментално да чуе за нея, а всяка Айез Седай, минаваща през Чачин, можеше като нищо да се отбие. И ако този Гортанес все още се опитваше да я издири, вестта за Моарейн Дамодред в двореца Айездайшар щеше много скоро да стигне до ушите му. Опитът й показваше, че в дворците гъмжи от убийства също като по пътищата. Сюан беше права — тя беше застанала на пиедестал като мишена, а представа си нямаше кой ще е стрелецът. Утре, и то раничко.