Робърт Джордан - Нова пролет (Прелюдия 1 към Колелото на времето)

Сюан се измъкна навън, но бързо се върна с лоша новина. Лейди Инес била в усамотение, в траур заради съпруга си.

— Умрял, докато си ял кашата на закуска преди десет дни — каза тя, след като се тръшна на стола. Уроците по добро държане бяха още едно от нещата, които набързо бе забравила, след като си взе шала. — Много по-стар от нея, но изглежда, го е обичала. Дали са й десет стаи и градина в южната част на двореца; мъжът й е бил близък приятел с принц Брис. — Инес щеше да остане в усамотение цял месец, без да се вижда с никого, освен с най-близките си. Слугите й излизали навън само при крайна необходимост.

— Но Айез Седай ще приеме — въздъхна Моарейн. Дори жена в траур не можеше да откаже да се види със Сестра.

Сюан тутакси скочи.

— Ти луда ли си? Лейди Моарейн Дамодред достатъчно привлича внимание. С „лейди Моарейн Дамодред Айез Седай“ все едно, че си пратила вестоносци! Мислех, че идеята беше да се махнем преди някой извън двореца да е разбрал, че сме тук.

Тъкмо в този момент влезе една от слугините, пълничката Айко, за да извести, че шатаян е пристигнала, за да придружи Моарейн до принц Брис, и явно се смая, като видя Сюки да стои пред господарката си и да й се заканва с пръст.

— Кажи на шатаян, че идвам — отвърна спокойно Моарейн и щом ококорената жена излезе с реверанс, се обърна пак към Сюан. — Какво друго предлагаш? Да останем още две недели, докато й свърши траурът, ще е също толкова лошо, а със слугините й не можеш да се сприятелиш, щом са се затворили с нея.

— Може да излизат само по работа, Моарейн, но мисля, че мога да направя така, че да ме поканят вътре.

Моарейн понечи да й отвърне, че това може да им отнеме също толкова време, колкото другото, но Сюан я хвана здраво за раменете, завъртя я и я огледа критично.

— Слугинята на една дама трябва да се грижи господарката й да е облечена както трябва — каза тя и бутна Моарейн към вратата. — Върви. Шатаян те чака. А ако извадим късмет, едно младо лакейче на име Кал чака Сюки.

Шатаян наистина я чакаше — висока чаровна жена, загърната в царствено достойнство и ледена от това, че са я накарали да чака. Лешниковите й очи бяха като изстудено вино. Дори кралица, която си позволеше да предизвика шатаян, беше глупачка, затова Моарейн се държа учтиво, докато жената я водеше по коридорите. Реши, че донякъде е стопила този мраз, но й беше трудно да се съсредоточи. Младо лакейче? Не знаеше доколко Сюан е била някога с мъж, но не можеше да го направи само за да се добере до слугите на Инес! Не и с младо лакейче!

Коридорите бяха отрупани с гоблени и статуи, изненадващо много според това, което тя знаеше за Граничните земи. Мраморни изваяния на жени с цветя или играещи деца, копринени килими, изобразяващи цветни поля и благородници в пищни градини, много малко ловни сцени и нито една батална картина. На равни интервали по коридорите сводести прозорци предлагаха гледка към много повече дворцови градини, отколкото беше очаквала, а също и дворове, някои с мраморни фонтани с плискаща вода. В един от тях тя зърна нещо, което бързо избута от главата й мисълта за Сюан и лакея.

Дворът беше съвсем обикновен, без фонтан или колонада, а покрай стените стояха мъже и наблюдаваха други двама, съблечени до кръста, които се биеха с дървени учебни мечове. Рин и Букама. Беше си истински бой, макар и на упражнение: ударите плющяха по телата им толкова силно, че тупането се чуваше чак тук. И всички падаха по Рин. Трябваше да ги отбягва, а и Лан, ако беше тук. Не беше се и опитал да скрие съмненията си а ако го срещнеше, можеше да й зададе въпроси, на които тя не смееше да отговори. Моарейн ли беше тя, или Алис? Още по-лошо, Айез Седай ли беше, или дивачка, преструваща се на такава? Въпроси, които щяха да се обсъждат по улиците до утре заранта, тъй че да ги чуе всяка Сестра, а точно последния всяка Сестра щеше да поиска да проучи. За щастие тримата скитащи по света войници едва ли щяха да се появят там, където щеше да е тя.

Принц Брис — едър зеленоок мъж — я поздрави много сърдечно в една голяма стая с червено-златист цокъл. Две от женените сестри на принца присъстваха със съпрузите си, както и една от сестрите на Етениел със своя. Мъжете бяха в копринени одежди с убити цветове, а жените в яркоцветни рокли, стегнати плътно под бюста и с везмо по ръкавите и по полите. Слуги в ливреи поднесоха сладкиши и печени ядки. Моарейн се уплаши, че ще си изкълчи врата от извиване нагоре — най-ниската от жените беше доста по-висока от Сюан, а и всички стояха много изправени. Щяха да си понаведат вратовете за пред Сестра, мъже, както и жени, но сега се смятаха за равни с лейди Моарейн.