Робърт Джордан - Нова пролет (Прелюдия 1 към Колелото на времето)

— Няма да поема всичките рискове — отвърна Моарейн, като потисна въздишката си. Това го бяха предъвквали цяла нощ. — Ти ще поемеш толкова, колкото и аз. Ще ми помогнеш ли с тези копчета на гърба?

Сюан я хвана за раменете, завъртя я едва ли не грубо и нападна двата реда перлени копченца по гърба й.

— Недей да ми се цупиш така — изръмжа тя и задърпа роклята по-силно, отколкото се налагаше. — Ако стане, както казваш, никой няма да ме забележи. А ти ще си опънала всички платна, ще си извадила греблата и знамената ще плющят. Според мен трябва да има по-добър начин и сега ще седнем и ще го обсъдим спокойно, докато не се убедиш, че съм права.

Този път Моарейн въздъхна. Мечка с болен зъб щеше да й е по-добра компания. Дори онзи тип, Лан! Докато на свой ред се оправяше с копчетата на Сюан, се опита да я отвлече, като й заговори колко хубаво лепне кройката по бедрата и гърдите й. Е, не беше само за да я отвлече. Сюан си заслужаваше и тя да я поядоса малко.

— Наистина привлича мъжките погледи — отвърна й Сюан. И се изкиска! Моарейн си помисли, че май целия ден ще въздиша.

Когато слязоха долу, преметнали наметалата си на ръце, гостилницата беше почти пълна с търговки, бъбрещи над закуската си. Две кандорки, едната с три верижки през гърдите, другата — само с две, се хранеха припряно и лицата им бяха грейнали като на жени, на които предстои успешен ден. Някои, изглежда, си бяха свършили сделките предната вечер. Една стройна жена в тъмносиво поглеждаше накриво пълничката си безучастна приятелка по маса с болнавото изражение на току-що претърпяла банкрут. Трите доманки ровичкаха в чиниите си навъсени и пребледнели — явно още ги боляха главите от многото снощно пиене.

— Една обилна закуска и после можем да поговорим — каза Сюан и заоглежда помещението за свободна маса. — Готвачите тук правят хубава закуска.

— Кифлички. Ще ги ядем по пътя — твърдо заяви Моарейн и забърза към госпожа Толвина, която даваше поръчки на слугинчето в снежнобяла престилка със сини кантове. Единственият начин да надвиеш в спор със Сюан беше да я изпревариш. Изостанеш ли за миг, току-виж ти си се оказала изпреварената.

— Добро утро, госпожо Толвина — рече тя, след като ханджийката се обърна да я погледне. — Искаме да наемем двама от хората ви, за да ни придружат за няколко часа тази сутрин из града. — Двамата, които пазиха тази сутрин на вратата, не бяха снощните, но бяха също толкова едри.

Веждите на длъгнестата жена леко се вдигнаха, от което внушението „пред мен глупости не минават“, което излъчваше, само се усили. Отново не последваха реверанси, въпреки че Моарейн си беше почистила и огладила роклята с помощта на Силата все едно че току-що е донесена от перачницата.

— Че защо? Ако сте имали глупостта да се забъркате в някой дуел, в такива работи не се меся. Глупости са тези дуели с камшици, а и на вас двете не бих залагала. Все едно, ще ми се върнете пребити и накървавени. Съмнявам се, че сте се били някога.

Моарейн си глътна езика. Според Сюан ханджийката беше наложила в заведението си какви ли не правила, от заключване на външната врата нощем до недопускане на мъже посетители в стаите, и ги налагаше стриктно, но нямаше да й говори така, ако знаеше, че са Айез Седай.

— Искам да посетя някой банкер — отвърна тя, след като се увери, че отново може да говори. Изхвърлянето им от стаята на Сюан нямаше да е кой знае какво бедствие, но щеше да им създаде неудобства. — Добър и уважаван банкер. Познавате ли някого наблизо?

Оказа се, че госпожа Толвина познава, същия, когото тя самата използва, и заради това се съгласи да повика двама от своите „наблюдатели“, както ги нарече, от стаите им над конюшнята — за сума, за която Моарейн беше сигурна, че надвишава два пъти дневните им надници. Ала се разплати веднага. Възраженията щяха да са пълна загуба на време, а и можеха само да вдигнат още цената. Айлини Толвина не приличаше на жена, склонна на пазарлъци.

Скоро двете със Сюан вече седяха една срещу друга в голям паланкин — носеха ги четирима жилави мъже, които уж не изглеждаха достатъчно силни, за да издържат товара, но подтичваха през гъстото множество по улиците с повече лекота от двамата високи мъже, придружаващи паланкина с дълги, обковани с месинг тояги в ръце.

— Така няма да стане — мърмореше Сюан, докато дъвчеше голямата хрупкава кифла. — Ако смяташ, че ще ни трябват още пари, добре. Макар че много ги пилееш, Моарейн. Но огън да ме изгори дано, този твой план изобщо няма да се получи. Веднага ще те спипат в мрежата. Сигурно ще повикат някоя Сестра. Ако вече няма такава. Казвам ти, трябва да измислим друг начин.