Робърт Джордан - Нова пролет (Прелюдия 1 към Колелото на времето)

— Стига да си платите допълнително — добави тя и протегна ръка. Коприните и кожените обшивки на някакви наметала не стигаха да накарат госпожа Толвина да прикляква в реверанси.

— И мога да гоня бълхите колкото си искам? — каза Моарейн, докато окачаше наметалото си на куката в стаичката на Сюан на най-горния етаж. Поне беше топло, с печка, вградена под не много широкото легло, и чистичко. Сюан винаги поддържаше ред. — Изненадвам се, че си отседнала тук. — „Допълнителното“ се оказа един сребърен петак, което означаваше, че Сюан плаща по два.

— Първо ще трябва да се оправиш с бълхите. Защо си изненадана? — Сюан седна на леглото и само дето не заподскача от вълнение. След Канлуум изглеждаше доста оживена. Ясните задачи винаги караха Сюан да закипи от ентусиазъм.

Моарейн не отговори на въпроса й. Щяха да спят в едно легло, а Сюан знаеше точно къде най-много я е гъдел и можеше да я накара да се задави от кикот и да почне да й се моли.

— Какво сме разбрали дотук?

— Много неща и нищо. Едва оцелях, Моарейн, казвам ти. Този глупав кон едва не ме преби, докато стигна тук. Създателят е създал хората да вървят пеш или да плават с лодка, а не да ги подрусват по пътищата. Предполагам, че онази Саера не е била единствената, иначе щеше да се мяташ като хвърляща хайвер червеноперка. Инес Димейн я издирих бързо, но до нея самата така и не можах да се добера. Тя отскоро е вдовица, но със сигурност е родила син. Нарекла го Раиен, защото видяла зората над Драконовата планина. Така говорят по улиците. Всички смятат, че е глупаво да се нарече така едно дете.

Моарейн бързо потисна тръпката на възбуда. Да видиш слънчевия изгрев над планината още не означаваше, че детето е родено на нея. В стаичката нямаше нито стол, нито столче, просто нямаше място, затова тя седна на другия край на леглото и сви колене към брадичката си.

— Щом си намерила Инес и сина й, Сюан, защо не си могла да стигнеш до нея?

— Защото е в проклетия дворец Айездайшар, затова. — Като Айез Седай, Сюан можеше много лесно да получи достъп в двореца, но иначе — само ако търсеха да наемат слуги.

Дворецът Айездайшар.

— Утре сутринта ще се погрижим за това — въздъхна Моарейн. Означаваше риск, но лейди Инес все пак трябваше да бъде разпитана. Нито една жена досега не беше могла да види Драконовата планина, докато бе раждала детето си. — Да си забелязала някакви следи от… Черната Аджа? — Крайно време беше да свикне с изричането на това име.

Сюан се вгледа намръщено в скута си и заопипва полите си.

— Този град е странен, Моарейн — отвърна й след дълго мълчание. — Лампи по улиците и жени, които се дуелират, въпреки че не го признават, и повече клюки, отколкото десет натряскани с ейл мъже могат да избълват. Някои са доста интересни. — Наведе се и сложи ръка на коляното на Моарейн. — Всички говорят за някакъв млад ковач, който умрял преди две нощи от счупен гръбнак. Никой не очаквал от него кой знае какво, но преди месец изведнъж се оказал голям вития. Успял да убеди гилдията си да дават пари за бедните, дошли в града, уплашени от разбойници, хора несвързани нито с гилдия, нито със знатен дом.

— Сюан, какво, в името на Светлината…

— Само ме изслушай, Моарейн. Самият той също посъбрал пари и изглежда, бил на път за гилдията си, с шест-седем пълни кесии, когато го убили. Глупакът носел всичко това сам. Работата е, че и един проклет сребърник не са му взели, Моарейн. При това и един белег не са намерили по него, освен че гръбнакът му бил счупен.

Изгледаха се продължително, след което Моарейн поклати глава.

— Не разбирам как мога да свържа това с Мейлин или Тамра. Ковач? Сюан, ако започнем да виждаме Черни сестри навсякъде, ще полудеем.

— И ще умрем, ако почнем да мислим, че ги няма — отвърна Сюан. — Добре. Вместо да мърморим, можем да станем сребрушите в мрежата. Само не забравяй, че сребрушата също стига до пазара. Какво мислиш за тази лейди Инес?

Моарейн й каза. На Сюан не й хареса и мина по-голямата част от нощта, докато я убеди. Всъщност Моарейн почти съжали, че Сюан не успя да я убеди да опитат нещо друго. Но лейди Инес беше видяла изгрева на Драконова планина. А и съветничката Айез Седай на Етениел беше заминала с нея на юг.

Докато на другата заран се обличаха, Сюан почна отново. Не обичаше да я разубеждават за нищо, особено когато смяташе, че е права. А обикновено смяташе, че е права.

— Не ми харесва, че ще поемеш всичките рискове — замърмори тя, докато навличаше синята вълнена рокля през главата си. Оказа се все пак, че си е купила резервна, и на всичкото отгоре се заяде, че Моарейн е с една-едничка рокля.