Робърт Джордан - Нова пролет (Прелюдия 1 към Колелото на времето)

Моарейн — преструваше се на много заета с яденето на топлата, току-що извадена от фурната кифла — не отговори. Пък и беше гладна. Ако се натъкнеха на друга Айез Седай… Пропаст, която трябваше да преминат, стигнеше ли се дотам. Каза си наум, че пърхането в корема й е от глада, не от страх. Но човек можеше да си помисли, че е лъжа. Планът й трябваше да подейства. Друг начин просто не съществуваше.

Също като в Тар Валон, банката приличаше отвън на малък дворец, този път блеснал на утринната светлина като истинските дворци по-нагоре по планинския склон, със златни плочи по всяка стена и два високи бели купола. Портиерът, който ги въведе с поклони, беше облечен в тъмночервено палто, извезано по маншетите със сребърни пчели, а лакеите бяха с къси черни палта, под които се показваха задниците им, стегнати в тесни бричове. Роклята на Моарейн с ивиците на кайринското благородничество бе достатъчна, за да им осигури разговор със самата банкерка, вместо с помощничката й, в тиха, облицована с дърво стая със сребърни лампи на стойки и деликатна позлата по мебелите.

Камайл Ноалин се оказа симпатична стройна жена на средна възраст, с прошарена коса, прибрана на четири дълги плитки, и строги, питащи очи. Кандор, в края на краищата, беше много далече от Кайриен, както и от Тар Валон. Все пак нямаше право да използва увеличителното стъкло, за да огледа печата на Илейн Дормейл в десния долен ъгъл на акредитива на Моарейн. Самото писмо поне не се оказа прекалено размазано от падането в онова езерце и им осигури впечатляваща купчина жълтици в десет кожени кесии, струпани на банкерската маса, дори и след голямата удръжка заради разстоянието между двете банки.

— Имате си охрана, надявам се — измърмори учтиво госпожа Ноалин. Големите количества злато обикновено водеха до учтивост.

— Толкова ли беззаконие цари в Чачин, че да не могат две почтени жени да се разхождат безопасно посред бял ден? — хладно попита Моарейн. Ха, увеличително стъкло! — Мисля, че работата ни тук приключи.

Двама много едри лакеи изнесоха кесиите, сложиха ги на пода на паланкина и се успокоиха при вида на двамата „наблюдатели“ на госпожа Толвина с тоягите. Носачите надигнаха допълнителния товар като че ли без усилие.

— Даже и онзи ковач сигурно е залитал, натоварен така като муле — измърмори Сюан и размести с крака купчината между двете. — Кой е могъл да му строши така гръбнака? Рибешки черва! Какъвто и да е бил поводът, Моарейн, Черната Аджа е била, казвам ти.

Това носачите можеха да го чуят съвсем ясно, но подтичваха, без да спират: явно не знаеха какво значат думите „Черна Аджа“, а сигурно и „Аджа“ не знаеха какво е. От друга страна, импозантната жена с костени гребени в кока си, която се плъзна покрай тях, изведнъж се сепна, надигна полите си до коленете и хукна, а двете придружаващи я слугини зяпнаха и се запровираха през тълпата да я догонят.

Моарейн изгледа Сюан с укор. Не можеха да си позволят да разчитат на чуждото невежество за безопасността си. Сюан леко се изчерви, но сините й очи я стрелнаха предизвикателно.

„Вечерницата“ имаше малък трезор, където търговките можеха да съхраняват парите си, поне тези от тях, които не държаха метални каси в стаите си, но и оставянето там на повечето кесии със злато не предизвика реверанси от страна на госпожа Толвина, даже и след като Моарейн й даде цяла златна корона за безпокойството. Явно беше виждала твърде много търговки, изгубили цялото си богатство, за да се впечатли само защото някоя си разполагала в момента с повечко пари.

— Най-добрата шивачка в Чачин май ще да е Силени Дорелмин — отвърна тя на въпроса на Моарейн, — но тя е много скъпа, така съм чувала поне. Мноого скъпа. — Моарейн си взе една от тлъстите кесии, макар че коланът й провисна на една страна, щом я завърза. Онзи ковач наистина сигурно бе залитал! Не, Сюан просто си измисляше, нищо повече.

Силени се оказа слабичка жена, високомерна и хладна, в лъскава синя рокля с дълбоко деколте, откриващо повечето от бюста. Дрехата едва се държеше на раменете й! Моарейн обаче не се притесняваше, че ще се облече в подобна рокля. Този път смяташе да наруши почти всички правила на приличие между жена и нейната шивачка. Взимането на мерки го изтърпя, след като по-бързо не можеше да стане, но очите на Силени се присвиха при бързината, с която си избра тъканите и цветовете. За миг като че ли се накани да откаже да ушие онова, което поиска Сюан, но Моарейн спокойно заяви, че ще плати два пъти повече от обичайната цена. Този път очите на шивачката се свиха почти на цепки, но кимна. И Моарейн разбра, че тук поне ще получи каквото иска.