Робърт Джордан - Нова пролет (Прелюдия 1 към Колелото на времето)

Отчасти тя се възхищаваше на твърдостта му, ала само отчасти. Щеше да го накара да падне на колене. Не съвсем да го опитоми — един напълно опитомен мъж е безполезен и за себе си, както и за другите — но да го накара да осъзнае грешките си дълбоко до костите.

През деня го оставяше да размишлява, а в същото време тя самата обмисляше какво да му направи през нощта. Онова с мравките се оказа голямо разочарование. Беше една от тайните на Синята Аджа, начин да прогонваш насекоми или пък да ги накараш да се съберат на едно място, за да хапят или жилят, макар и не за целта, за която тя го приложи. Но остана много горда от хитринката с копривата, която го накара да подскочи, поне малко, доказвайки, че и той всъщност е направен от човешка плът. Беше започнала да се съмнява в това.

Странно, никой от другите двама не му поднесе и една съчувствена дума, макар че трябваше да са разбрали какво му прави. Макар и да не се оплакваше пред нея, което само по себе си беше доста странно, трябваше пред приятелите си поне да го направи; нали уж за това са приятелите. Но тримата бяха странно мълчаливи и в други отношения. Дори в Кайриен хората говореха за себе си, макар и по малко, а тя бе чувала, че в Граничните земи отбягват Играта на Домове, но ето, че те почти нищо не разкриваха за себе си, колкото и да се мъчеше да им развърже езиците с малки историйки за младостта си в Кайриен и случки от Кулата. Рин поне се разсмиваше, когато разказът й беше смешен — след като разбереше, че трябва да се засмее, само тогава — но Лан и Букама всъщност изглеждаха смутени. Тя поне смяташе, че това чувство е изписано на лицата им; можеха и Айез Седай да учат как да пазят физиономиите си невъзмутими. Признаваха, че са срещали Айез Седай преди нея, но щом започнеше да разчопля, много деликатно, за да разбере къде и кога…

— Айез Седай има по толкова много места, че е трудно да ги запомни човек — отвърна й Лан една вечер, докато яздеха пред издължените си сенки. — Я по-добре да спрем при ония ферми отпред, да видим дали ще можем да си наемем някой плевник за през нощта. Други къщи няма да видим, преди да се е стъмнило съвсем.

Ето, това беше обичайното. Тези тримата можеха също така да учат Айез Седай на увъртащи отговори и отклоняване на въпросите.

Най-лошото бе, че тя все още представа си нямаше дали е възможно някой от тях да е Мраколюбец. Разбира се, нямаше същински повод да смята, че някоя от Сестрите в Канлуум е била Черна Аджа, а ако нямаше такава, то посещението на Рин в „Небесните порти“ можеше да е било по съвсем невинна причина, ала бдителността все пак я караше да продължава да ги разпитва. И продължаваше да поставя преграда около всеки от тях нощем. Не можеше да си позволи да се довери на никого освен Сюан. Дори на други Айез Седай, а още по-малко на мъже, които можеше да са замесени с тях.

На два дни път от Чачин, в село Равинда, най-сетне откри Авин Саера, първата жена, с която се заговори. Равинда беше процъфтяващо село, макар и доста по-малко от Манала, с широк площад от утъпкана пръст, служещ за тържище на хората от околните села, които идваха да разменят продукцията и изделията си и да пазаруват от амбуланти. Два фургона стояха разпрегнати насред тържището, високите им платнени покривала бяха накичени с грънци и тигани. Всеки от амбулантите току поглеждаше сърдито към конкурента си, въпреки многото хора, напиращи да си купят нещо. Равинда също така имаше новостроящ се хан, вече вдигаха втория му етаж, с парите, получени от госпожа Саера. Смяташе да го нарече „Бялата кула“.

— Мислите ли, че Сестрите може да възразят? — попита тя, загледана намръщено към табелата, вече издялана, боядисана и окачена над предната врата, след като Моарейн я посъветва да смени името. Според мащаба Кулата на табелата трябваше да е висока над сто стъпки! Авин беше пълна жена с вече прошарена коса, с дълга една стъпка кама с покрита със сребро дръжка, окачена на плетения кожен колан, и с жълто везмо по ръкавите на яркочервената блуза. Дарението явно беше привнесло празничност в ежедневието й. Накрая тя поклати глава. — Не разбирам защо ще го правят, милейди. Айез Седай, дето ни записваха имената в лагера, бяха мили и добросърдечни. — Щеше да разбере, още при първата Сестра, пожелала да се разкрие.

Моарейн съжали, че не може да си спомни коя Посветена беше записала името на Авин Саера и с това й бе втълпила името на детето. Синът на Авин, Мигел — десетото й дете! — се оказа родено на трийсет мили от Драконова планина и цяла неделя преди Прорицанието на Гитара. Такава небрежност в записването на чутото беше недопустима! Колко още деца в книжката й щяха да се окажат родени извън изрично указаните десет дни?