Робърт Джордан - Нова пролет (Прелюдия 1 към Колелото на времето)

— Като искате да стоите, стойте.

Сигурно беше излязла просто да погледа веселбите. Лан каза на Букама да остане в случай, че Алис се върне, и взе със себе си Рин да видят. Нямаше я между танцуващите, нито сред зяпачите. С копринените си одежди щеше да изпъква между толкова лен и вълна. Някои жени ги поканиха на танц и Рин се усмихна на по-големите хубавици — тоя човек щеше да престане да се усмихва на хубавици само ако го подгонеха тролоци! — но Лан го отпрати да потърси около къщите по южния хълм, а сам той се заизкачва по другия, зад „Меча на орача“. Не искаше да остави Алис да се срещне с някого зад гърба му и може би да му приготви някоя изненада за по-късно. Това, че не се беше опитала да го убие, още не означаваше, че Едейн иска да остане жив.

Намери я в една почти пуста улица по средата на хълма — тъкмо приемаше реверанса на една слаба млада жена, чиято блуза и широки панталони бяха извезани на червени и златни шарки толкова претрупано, колкото и роклята за езда на Алис. Колкото до везмото, кандорците се труфеха с него не по-малко от южняците. Той запристъпва тихо, приближи се зад Алис и спря.

— Има едни Саера, на три улици нататък, милейди — посочи жената. — Мисля, че има и други на Южния хълм. Ама за Авин Саера, не знам да има с такова име.

— Много ми помогнахте, госпожо Маришна — отвърна топло Алис. — Благодаря ви. — Прие поредния реверанс и остана да я гледа, докато се качваше нагоре по хълма. След като госпожа Маришна се отдалечи достатъчно, заговори отново и този път гласът й съвсем не беше топъл: — Трябва ли да ви показвам как се наказва подслушването в Бялата кула, господин Лан?

Той едва не примига. Първо, беше успяла да се измъкне, без да я усети, а сега го чу, след като се бе постарал да бъде съвсем безшумен. Забележително. Май наистина беше Айез Седай. Което означаваше, че сигурно си беше белязала Рин за Стражник.

— Едва ли — отвърна той зад гърба й. — Работата ни в Чачин не може да чака. Търсенето ви сигурно може да свърши по-бързо, ако ви помогнем да намерите тази Авин Саера.

Тя се извърна много бързо и се взря в него, надигайки се на пръсти. Така поне му се стори. Не, не беше Айез Седай, въпреки властния си тон. Виждал беше и по-ниски Айез Седай, наложили господството си в пълни с хора помещения, без да се изпъват така.

— По-добре забравете, че сте чули това име — каза му хладно тя. — Неблагоразумно е да се месите в делата на една Айез Седай. Сега можете да ме оставите на мира. Но очаквам да ви намеря готови за път, след като приключа тук. Стига, разбира се, малкиерите да държат на думата си така, както съм чувала. — И след тази обида тръгна накъдето й беше посочила жената. Светлина, като нож режеше езикът й!

Когато се върна в „Меча на орача“ и разказа на Букама какво беше научил, лицето на стареца светна. Е, просто въсенето му малко се позаглади. Но за него това бе все едно да се ухили.

— Може пък да иска от нас само да я пазим, докато намери тази жена.

— Това не обяснява защо ни преследваше целия ден — отвърна Лан и се смъкна на пейката пред купата със закуската си. Трябваше май да я довърши тази каша. — И само не ми казвай, че се бои да ни помоли за помощ. Тази жена може да уплаши човек не по-малко от теб.

Букама нямаше отговор на това.

Лан съзнаваше, че ездата им до Чачин ще е паметна, в пътуването напълно оправда очакванията му. Яздеха с все сила, подминавайки керваните, без да спират в нито едно село. Преспиваха повечето нощи под звездите, тъй като вече никой от тях нямаше пари за ханове, не и за четирима души с коне. Трябваше да се задоволят с плевници и купи сено, стига да намереха плевник или купа сено по мръкване. По повечето хълмове покрай пътя нямаше нито село, нито самотна ферма, само високи дъбове и клен, борове и ели, с пръснати между тях по-ниски брези и калина. В Граничните земи такова нещо като самотна ферма не съществуваше — рано или късно една усамотена ферма се превръщаше в гроб.

Алис продължаваше издирването си на тази Саера във всяко селце, през което минеха, въпреки че си мълчеше всеки път, щом Лан или някой от останалите я попиташе, и ги поглеждаше ледено, докато не се махнат. Еша си нямаше с този леден поглед. За него поне. Рин трепваше, зяпваше я с широко отворени очи, подтичваше и я засипваше с комплименти като вързан на кучешка каишка ухажор, все така колебайеки се между захласа и страха, а тя приемаше угодниченето му и комплиментите му като нещо, което й се дължи, и в същото време сърдечно се смееше на остроумията му.