Робърт Джордан - Нова пролет (Прелюдия 1 към Колелото на времето)

След като се отдалечиха от Равинда, явното задоволство на тримата, че не се е бавила, обърна къкрещия й яд срещу неизвестната Посветена към тях. О, не го показаха открито, но Моарейн чу Рин да казва: „Добре, че този път поне беше бърза“ — не съвсем благоразумно, след като можеше да ги подслуша — а Букама кисело промърмори в съгласие, след като поизостанаха зад нея. Лан яздеше напред, явно отбягвайки компанията й. Всъщност тя можеше да го разбере, но широкият му изправен гръб все едно я укоряваше. Започна да мисли как да го подреди през нощта. С по мъничко и за другите двама този път, може би.

Известно време не можа да измисли нищо, което да сложи капак на предишните й опити. После една оса избръмча край лицето й и тя я загледа как отлетя между дърветата край пътя. Оси. Добре, но не искаше да го убие.

— Господин Лан, алергичен ли сте към ухапване на оси?

Той се изви в седлото, дръпна юздите да обърне коня, но изведнъж изохка и ококори очи. Отпървом Моарейн не разбра нищо. А после видя стрелата, щръкнала от рамото му.

Без да мисли, тя прегърна Извора и сайдар я изпълни. Беше все едно, че отново е на изпитанието. Сплитовете й се появиха мигновено, най-напред шит от Въздух срещу стрелите около Лан, а после и около нея. Не можеше да каже защо ги заплете в този ред. Със Силата в нея и с изострени сетива, тя огледа дърветата, откъдето бе дошла стрелата, и улови движение малко зад първите. Потоци на Въздух излетяха да стегнат непознатия, който тъкмо в този момент пускаше нова стрела, пръчката се изви в дъга и лъкът се прекърши в тялото му. Само няколко мига й отне всичко това, от началото до края, по-бързо от всичко, което бе заплитала на изпитанието. Достатъчно, за да намерят целта си стрелите на Рин и Букама.

Тя простена отчаяно и пусна примките на Въздух, а мъжът залитна назад. Беше извършил опит за убийство, но Моарейн не беше искала да го задържи, за да го убият. Щяха да го екзекутират, след като го заведат при някой съдия, но не обичаше да се замесва в налагането на присъда, особено преди да е произнесена. Струваше й се, че е стигнала съвсем близо до използването на сайдар като оръжие, или в създаване на оръжие, което други да използват за убийство. Много близо.

Без да пуска сайдар, се обърна към Лан да му предложи Цяра, ала въпреки стрелата, стърчаща от гърба и пред рамото му, той не й остави възможност да заговори, обърна коня и препусна в галоп към дърветата, а там скочи от седлото и закрачи към падналия мъж. Букама и Рия бяха точно зад него. Със Силата в себе си, тя чу гласовете им съвсем ясно.

— Каниедрин? — каза стъписано Лан.

— Познаваш ли го тоя? — попита Рин.

— Защо? — изръмжа Букама и ботушът му изхрущя в ребрата на падналия мъж.

Отвърна му немощен и хлипащ глас:

— Злато. За какво друго? Още имаш… късмета на Тъмния… извърна се точно когато… иначе стрелата… щеше да те улучи в сърцето. Трябваше да… да ми каже… че е Айез Седай… а не само… та да убия първо нея.

Щом чу последните думи, Моарейн заби пети в хълбоците на Стрела, взе на галоп късото разстояние и скочи от седлото, готова да заплете за Цяра.

— Извадете стрелите от него — извика още докато тичаше към тях, надигнала наметалото и полите си, за да не се препъне. — Ако останат стрелите, Цярът няма да може да го запази жив!

— Че защо ще го Цериш? — попита Лан, седнал на едно съборено от буря дърво. Коренищата му, покрити с кал, се бяха разперили над главата му. — Толкова ли жадуваш да го видиш обесен?

— Той вече умря — каза Рин. — Това можеш ли да го Изцериш? — Сякаш гореше от любопитство да види дали ще може.

Раменете на Моарейн се смъкнаха унило. Очите на Каниедрин, отворени и зяпнали към клоните горе, бяха замъглени и празни. Странно, въпреки кръвта около устата му приличаше на голобрадо момче в опърпаното си палто. Но достатъчно мъж, за да убива. Достатъчно мъж, за да умре от две стрели, пронизали гърдите му. Мъртъв, вече нямаше да може да й каже дали го беше наел онзи Гортанес, нито къде може да бъде намерен. Почти пълен колчан висеше на колана му, а в земята пред него стояха забити още две стрели. Явно бе имал увереността, че ще може да убие четирима души с четири изстрела. Макар да познаваше Лан и Букама, така си беше мислил. А след като ги познаваше, беше нарушил указанията и първо се беше опитал да убие Лан. Най-опасния от тях, както сигурно беше смятал.

Докато го гледаше, й хрумна, че би могъл да й каже нещо, колкото и малко да е то, дори и мъртъв. С ножа си сряза кожената чанта, висяща на колана му зад колчана, и изсипа съдържанието й върху рехавата трева до тялото. Дървен гребен, недоядено парче сирене, увито в кърпа, малко сгъваемо ножче, навит на кълбо конец, което тя разви, за да е сигурна, че не крие нищо, мръсна смачкана носна кърпа, която разгъна с върха на ножа. Прекалено беше да очаква, че ще намери писмо от господин Гортанес, с указания как да го открие. Сряза каишките на кожената кесия на колана на кайриенеца и изсипа и нея върху купчината. Пръснаха се няколко сребърни и медни монети. И десет златни корони. Така. Цената за смъртта й в Кандор бе колкото една копринена рокля в Тар Валон. Тлъсти монети, с Изгряващото слънце на Кайриен на едната страна и профила на чичо й от другата. Дебела отметка в историята на дома Дамодред.