Робърт Джордан - Нова пролет (Прелюдия 1 към Колелото на времето)

Измисли няколко плана как да се обърне към тях и се отказа от всички. Трима мъже на пуст път като нищо можеха да решат, че една сама млада жена е възможност, спусната им от небето, особено ако бяха това, от което тя се боеше. Ако се стигнеше дотам, щеше да се справи с тях без трудности, ала искаше да го избегне. Окажеха ли се Мраколюбци, или просто разбойници, щеше да й се наложи да ги задържи в плен, докато ги предаде на някакви власти. Не можеше да се предвиди колко време ще й отнеме това, пък и тогава нямаше да може да скрие, че е Айез Седай. Вестта, че сама жена е пленила трима мъже — събитие, което едва ли можеше да се нарече ежедневно — щеше да се пръсне като пожар в суха гора. Все едно да държи стълб Огън над главата си, че да я види всеки, който иска да я намери.

Гората отстъпи ред на разпръснати нарядко стопанства, а те на свой ред се смениха с гори, високи борове и смърч, дебели дъбове с едва напъпили листа. Над главата й закръжи червеноглав орел, няма и на двайсет стъпки, и се очерта ясно на фона на гаснещото слънце. Пътят беше пуст с изключение на тримата мъже, пуст и напред, и назад. Свестните хора вече се бяха прибрали за вечеря. Не че наоколо можеше да се види нещо повече от селяшка къща или чифлик. Щом сянката й взе да се удължава, Моарейн реши да забрави за тримата и да си намери място за спане. С малко късмет, можеше скоро да види още някоя ферма и ако един сребърник не й осигуреше легло, можеше да стигне за плевник поне. Без късмет, седлото й щеше да стане за възглавница, макар и корава. Храната обаче нямаше да й дойде зле. Хлябът и сиренето отдавна бяха свършили.

Тримата мъже отпред изведнъж се спряха насред пътя и заговориха нещо. Тя дръпна юздите и също спря. Дори да я бяха забелязали, предпазливостта, уместна за една сама жена, й продиктува да не ги приближава. После един от непознатите поведе товарния кон и свърна към гората встрани. Другите пришпориха конете си и подкараха по-бързо, сякаш изведнъж се сетиха, че трябва да стигнат някъде.

Моарейн се намръщи. Арафелецът беше един от двамата, които пришпориха напред, но след като бяха пътували дотук заедно, сигурно беше споменал на онзи, който бе влязъл в гората, че се е срещнал с Айез Седай. По-младият малкиер, прецени тя. Хората си говореха за такива срещи. Всъщност сравнително малко хора срещаха Сестра и разбираха коя е тя и каква. А един мъж със сигурност щеше да й създаде по-малко неприятности от трима, стига да внимаваше.

Стигна до мястото, където се беше отклонил ездачът с товарния кон, слезе и взе да оглежда за дири. Повечето знатни дами оставяха търсенето на дирята за своите ловци, но тя бе придобила интерес към това занимание през годините, когато катеренето по дърветата и цапането бяха също толкова забавни. Този мъж обаче явно не беше привикнал с гората. Скършените клонки и разровените сухи листа бяха оставили диря, която можеше да проследи и дете. На стотина крачки навътре в гората тя забеляза широко езерце в една падина сред дърветата. А до него — по-младия малкиер.

Вече бе разседлал и вързал дорестия си кон — великолепно на вид животно; прекалено добро за протритото му палто; това сигурно беше знак, че е разбойник — и тъкмо слагаше дисагите на земята. Отблизо й се стори още по-едър, с много широк рамене и тънък кръст. И изобщо не можеше да се нарече хубавец. Дори чаровен не беше с това сурово скулесто лице. Лице точно като за разбойник. Той разкопча колана с меча, седна кръстато с лице към езерото, остави меча и колана до себе си и отпусна ръце на коленете си. Като че ли се загледа над водата, която все още проблясваше между сенките на късния следобед в тръстиките по отсрещния бряг. Нито един мускул по него не трепваше.

Моарейн помисли. Явно го бяха оставили да направи бивака. Другите двама щяха да се върнат, но не много скоро, защото той не бързаше със задачата си. Един-два въпроса нямаше да й отнемат много време. „Кой от вас е говорил с Айез Седай наскоро?“ можеше да е достатъчно. И ако се окажеше малко изнервен — например от това, че изведнъж я вижда зад гърба си, — можеше да й отговори преди да е помислил. Сайдар можеше да се остави за накрая. Щеше почти сигурно да го използва, но нека фактът, че може да прелива, да останеше за допълнителна изненада.

Върза юздите на Стрела за ниския клон на един клен, сбра наметалото и полите си и застъпва напред колкото можеше по-тихо. Зад мъжа имаше малка издатинка и тя стъпи върху нея. Малко повече височина щеше да е от полза — все пак той беше много висок. А още повече щеше да помогне, ако я видеше с ножа й в едната ръка и неговия меч в другата. Преля и бързо дръпна меча с ножницата към себе си. Всяка изненада, която можеше да го стъписа, че да…