Робърт Джордан - Нова пролет (Прелюдия 1 към Колелото на времето)

Моарейн неволно се усмихна. Много се съмняваше в това за добрия кон. Всеки търговец на коне щеше да пробута на Сюан някоя измършавяла товарна кранта, нейното око за коне беше толкова добро, колкото и ездата й.

— Никой не знае, че ти си тук, Сюан. По-добре да си остане така. Бележничето в тебе ли е? Добре. Ако аз остана тук до заранта, ще ми трябва цял ден преднина, вместо няколко часа. Значи ти тръгваш веднага за Чачин. Ще ти дам от моите пари. — Ако можеше да съди по състоянието на роклята й, през последната част от пътуването си сигурно беше спала в храстите край пътя: нямаше как да е изтеглила много от банката на Кулата, преди да тръгне. — Започни да издирваш лейди Инес, а аз ще те намеря там, като по пътя ще потърся Авин Саера.

Не стана толкова лесно, разбира се. Сюан имаше упорита жилка, широка колкото река Еринин.

— Имам си достатъчно за нуждите ми — възропта тя, но Моарейн настоя да приеме половината от парите в кесията й, а когато й припомни, че в първите месеци в Кулата се бяха врекли каквото има едната да го има и друга, тя измърмори: — Заклехме се освен това и да си намерим красиви млади принцове, които да обвържем, и да се омъжим за тях освен това. Момичетата си казват какви ли не глупави неща. Ти се грижи себе си. Но ако ме оставиш сама в това нещо, врата ще ти извия.

Прегърнаха се за сбогом и на Моарейн й беше трудно да пусне. Само допреди час основната й грижа беше колко дълго ще може да отложи присъдата на Сиерин и боя с пръчки. Сега тази грижа й приличаше на убождане по пръста. Черната Аджа. Повръщаше й се. Защо нямаше куража на Сюан? Загледана след нея, съжали, че не беше избрала Зелената. Щеше да си има поне трима Стражници, които да я пазят откъм гърба.

Върна се и тя на улицата и започна неволно да се заглежда във всеки, край когото минеше, все едно дали мъж или жена. Ако Черната Аджа — стомахът й отново се сгърчи, щом го помисли — ако те бяха замесени, то щяха да са замесени и най-обикновени Мраколюбци. Никой не отричаше, че някои подведени хора вярваха, че Тъмния ще им даде безсмъртие, хора, готови да убиват или да направят всякакво зло, само за да получат лелеяната награда. А щом една Сестра можеше да е от Черната Аджа, то тогава всеки, когото срещнеше, можеше да е Мраколюбец. Надяваше се, че Сюан не го е забравила.

Щом наближи „Небесните порти“, на прага на хана се появи една Сестра. Поне отчасти Сестра — видя се само една ръка с шал с дълги ресни, показа се само за миг. Някакъв много висок мъж тъкмо беше излязъл — дългата му коса бе сплетена на две плитки, украсени със звънчета. Той се обърна да каже нещо, но ръката му махна пренебрежително и той закрачи намръщено покрай Моарейн. Нямаше толкова да я впечатли, ако не мислеше за Черна Аджа и Мраколюбци. Светлината й бе свидетел, Айез Седай говореха с мъже, а правеха и нещо повече с тях. Тя обаче мислеше за Мраколюбци. И за Черни сестри. Ех, да беше видяла поне цвета на онези ресни! Намръщи се и бързо измина последните трийсетина крачки.

Мириън и Ларел се бяха настанили близо до вратата, и двете наметнати с шаловете си. Малко Сестри го правеха освен при официален случай или за показ. Двете гледаха как Кацуан влиза в частната гостна, последвана от двама мършави сивокоси мъже, жилави като дъбови клони. Тя също беше с шала си, с яркия пламък на Тар Валон на гърба, обкръжен от сплетени лозници. Можеше да е всяка от тях. Кацуан можеше да си търси друг Стражник; зелените като че ли често си търсеха. Мириън и Ларел също; ни една от двете си нямаше, освен ако не си бяха обвързали, след като тя напусна Тар Валон. Мъжът можеше да се е намръщил, защото са му казали, че не става. Имаше стотици възможни обяснения и тя си го махна от главата. Сигурните опасности бяха предостатъчни, за да си измисля допълнително.

Преди да е направила и три крачки в гостилницата, господин Хелвин изхвърча откъм тезгяха с престилката на зелени райета и й поднесе нов повод за раздразнение.

— А, лейди Алис! Точно вас търсех. С тия три Айез Седай, дето се настаниха тука, боя се, че пак ще трябва да сместим леглата. Вярвам, че няма да имате нищо против да се посместите, при тези обстоятелства. Госпожа Палан е много приятна жена.

При тези обстоятелства? При всякакви нормални обстоятелства нямаше да дръзне да предлага на една благородничка да се свива, колкото и търговци да трябваше да сбута в едно легло. Но той имаше предвид, че скоро щяха да я отведат в Бялата кула. Всъщност не само го предполагаше. Вече беше настанил жената! А когато тя възрази…