Петър Копанов - Операция „Риба“

Проблемите, които трябвало да решават дядо ми и Август, започнали веднага. И Лепид, и Марк Антоний побързали да предявят претенции към властта. И към наследството на Цезар, което било доста голямо. Дори посегнали на дела, който Цезар завещал на ветераните си! Всъщност именно лакомията на Марк Антоний окончателно убедила дядо ми да се намеси в борбите за власт и да сключи сделката с Август! Дядо ми бил вбесен от прахосничеството, наглостта и простотията на Марк Антоний. И решил да го изхвърли от управлението и да възстанови системата на управление, която Цезар успял да прокара. Август, който бил усиновен от Цезар и се явявал негов официален наследник, бил идеалният съюзник!

Първо обаче трябвало да се разгромят „републиканците“ на Касий и Брут. Следващите 14 години са период, през който новата система на управление бавно се налагала над хаоса на гражданските войни. Няма да се впускам в подробности — официалните са описани в достатъчно много исторически трудове за гражданските войни, а за тайните ще споменавам на съответните места по-нататък — а ще изложа крайния резултат за службата ми. Към момента на приключване на гражданската война между Август и Марк Антоний през 724 година 34 34 30 г. пр.н.е. — Б.пр. тайната канцелария вече била оформена във вида, в който просъществува до убийството на Клавдий през 808 г. 35 35 54 г. — Б.пр. Преди да опиша структурата на службата си ще опиша накратко официалната страна на управлението на държавата, оформено от Август и дядо ми, а след това ще покажа мястото и ролята на канцеларията.

След войната с Марк Антоний и Клеопатра, завършила през 724 г. със завоюването на Египет и преобразуването му в римска провинция, Гай Октавий, който вече се наричал Гай Цезар Октавиан, останал единствен и пълновластен господар на Рим. На следващата година той се върнал в Рим и отпразнувал разкошен триумф, след което получил от сената и комициите званието император 36 36 Тогава званието се е давало на пълководци за изключителни военни постижения и едва няколко десетилетия след Октавиан Август се свързва с върховната власт в Рим. — Б.пр. . Преди това му били гласувани пожизнено правата на народен трибун. В качеството си на цензор Октавиан провел чистка на сената и изключил от него всички свои противници. След това разпуснал голяма част от легионерите и им раздал участъци земя, отнети от противниците му в хода на гражданската война. В края на 726 година 37 37 28 г. пр.н.е. — Б.пр. Октавиан обявил, че е тежко болен, а след оздравяването си свикал заседание на Сената на януарските иди следващата година 38 38 13 януари 27 г. пр.н.е. — Б.пр. . На това заседание Октавиан обявил за пълния край на гражданските войни и установяването на мир на всички територии, владени от Рим, след което, позовавайки се на влошеното си здраве, помолил Сената да го освободи от задълженията му към държавата. И „заболяването“, и „оздравяването“, и обръщението към Сената били предварително подготвени и съгласувани с дядо ми и съответните хора в Сената били подробно инструктирани какво, кога и как да говорят. Към този момент в Сената не бил останал нито един политически противник на Октавиан. Той собственоръчно зачеркнал имената им от списъка на сенаторите и ги заменил със свои привърженици, докато бил цензор. Сенаторите дълго и настоятелно молели Октавиан „да не изоставя Републиката“. Той пък твърдо заявявал, че е непреклонен в решението си да се оттегли от държавните работи. Накрая Сенатът „заповядал“ на Октавиан да остане начело на Републиката и той „бил принуден“ да приеме. От този момент Гай Цезар Октавиан застанал начело на управлението на Републиката съгласно „постановлението“ на Сената. Малко след това той получил и почетното име Август, с което е по-известен на сегашното поколение и което ще използувам оттук нататък. Цялата тази комедия, на която дори Плавт може да завижда, била разиграна под вещото ръководство на дядо ми. Целта й била не да унижи сенаторите, а да пресече веднъж завинаги болните амбиции на патрициите и богатите плебеи, които разглеждали държавата като бащиния и се интересували само как да си я поделят. Тази цел била постигната. Всички осъзнали, че старите политически игри вече са свършили, независимо от гръмогласното обявяване на възстановяването на добрата стара Res Publica. От една страна Август наистина възстановил Републиката: централен орган на властта е Сенатът, редовно се събират трибутните комиции, на които се избират римските магистрати, провинциите се управляват от наместници, назначени от Сената. От друга страна неявно Август съсредоточил в ръцете си по същество цялата изпълнителна власт и по този начин били пресечени болните амбиции на сенаторите. По-нататък ще разкажа откъде е заимствана идеята за тази форма на управление. А сега ще се опитам да обясня как на практика Август и дядо ми успели да осъщестяват скрит, но пълен контрол.