Петър Копанов - Цветът на бога

Първи май 1986 година започна като съвсем обикновен ден за Лазар Мойсеевич Золотов. Ден като ден — с първомайската манифестация и другарската почерпка по случай празника. Проблемът на Лазар Мойсеевич, който впоследствие се превърна в проблем на най-големите разузнавателни централи в света, се появи късно вечерта към края на почерпката — когато към другарския кръг на нашия герой се присъединиха няколко другари от по-далечни страни с подчертано тъмен цвят на кожата. Причината за тяхното появяване беше успешната сделка „под масата“, която Лазар Мойсеевич и неговите другари бяха осъществили. Сделка, която осигуряваше на чуждите другари две ядрени бойни глави, предвидливо прибрани и обявени без излишен шум за „безследно изчезнали“ от една ракетна база на 130 километра източно от Нижни Тагил — това е на изток от Урал, а на нашите другари прилично възнаграждение в „зелени гущери“. В хаоса, възникнал от Горбачовата „перестройка“ подобни „удари“ се превръщаха в нещо обикновено и нашият герой като типичен евреин, което ще рече човек умен и предвидлив, а и мислещ в перспектива, не пропусна „да си натопи човката“ и в тази далавера, както обичат да се изразяват в мафията.

Лазар Мойсеевич иначе си работеше като помощник-главен счетоводител в едно забутано одеско предприятие, но официалната му длъжност не бива да ни заблуждава. Лазар Мойсеевич беше правнук на Аврам Голдщайн, който пък бил равин в Одеската синагога и приятел с Давид Бронщайн — бащата на Лев Троцки. Дядото Лазар Аврамович пък бил един от близките помощници на самия Троцки през революцията и предвидливо си сменил фамилията от Голдщайн на Золотов. Също така предвидило въпросният дядо се отдръпнал навреме както от Троцки, така и от революцията и се отдал на търговийка по времето на НЕП, като завъртял парите, награбени през революцията и гражданската война. Постепенно семейството пое контрола над голяма част от контрабандния поток през Одеското пристанище. За да си нямат неприятности с официалните власти, всички членове на семейството заемаха някакви дребни длъжности в държавни предприятия, които прикриваха основните им занимания без да им пречат на бизнеса.

След това досадно, но необходимо пояснение можем да се върнем при нашия герой там, където го оставихме: Лазар Мойсеевич си прекарваше въпросния Първи май както обикновено си прекарваше Първи май — с манифестацията и другарската почерпка, и всичко си вървеше както си му е редът за такъв празник до момента, в който чуждестранните другари решиха също да вдигнат тост по случай светлия празник и още по-светлата сделка. Проблемът възникна от една дребна подробност. Въпросните другари наляха в чашите на всички присъстващи за тоста от „своето“ питие, в което за голямо съжаление на Лазар Мойсеевич имаше съставка, към която организмът му имаше алергия. Алергия, за която нито той, нито някой друг е подозирал, че има. Така че нашият талантлив комбинатор гаврътна на екс чашата с ароматния ром без никакво притеснение. След това спря да диша. След това се опули. И се свлече на пода, без да издаде дори стон. В първия момент всички се смръзнаха от изненада, после се скупчиха около Лазар Мойсеевич и се опитаха да го вдигнат от пода. Някой се разкрещя за лекар. Накрая един от телохранителите на важните чуждестранни другари — огромен негър, облечен в бял костюм, се наведе над другаря Золотов, вдигна го внимателно на ръце и го понесе навън от ресторанта и внимателно го положи в линейката, която пристигна само след 27 минути — невероятно постижение за съветската бърза помощ, особено в празничен ден. Именно образът на този огромен негър, заобиколен от ярката светлина, излъчвана от полилеите в заведението, беше последното нещо, което Лазар Мойсеевич видя след като за момент дойде в съзнание, преди окончателно да изпадне в кома…

Втората част на необикновената случка, която така недодялано се опитваме да опишем, започна в болницата, където беше откаран нашият злополучен герой. Лекарите в бърза помощ и реанимацията също бяха запразнили и всички вече бяха вдигнали порядъчно градуса, когато внесоха носилката с безчувствения Золотов. И тук съдбата си направи лоша шега с Лазар Мойсеевич. За първи път в неговия житейски път неговата незабележимост и неизвестност извън тесния кръг, в който въртеше сделките си, бяха в негова вреда. Вместо да го прегледат внимателно, лекарите просто го изхвърлиха на боклука — пардон, в моргата.