Петър Копанов: Цветът на бога

Здесь есть возможность читать онлайн «Петър Копанов: Цветът на бога» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. категория: Классическая проза / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

libcat.ru: книга без обложки
  • Название:
    Цветът на бога
  • Автор:
  • Жанр:
    Классическая проза / на болгарском языке
  • Язык:
    Болгарский
  • Рейтинг книги:
    3 / 5
  • Избранное:
    Добавить книгу в избранное
  • Ваша оценка:
    • 60
    • 1
    • 2
    • 3
    • 4
    • 5

Цветът на бога: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Цветът на бога»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Петър Копанов: другие книги автора


Кто написал Цветът на бога? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Цветът на бога — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Цветът на бога», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Шрифт:

Интервал:

Закладка:

Сделать

Петър Копанов

Цветът на бога

Първи май 1986 година започна като съвсем обикновен ден за Лазар Мойсеевич Золотов. Ден като ден — с първомайската манифестация и другарската почерпка по случай празника. Проблемът на Лазар Мойсеевич, който впоследствие се превърна в проблем на най-големите разузнавателни централи в света, се появи късно вечерта към края на почерпката — когато към другарския кръг на нашия герой се присъединиха няколко другари от по-далечни страни с подчертано тъмен цвят на кожата. Причината за тяхното появяване беше успешната сделка „под масата“, която Лазар Мойсеевич и неговите другари бяха осъществили. Сделка, която осигуряваше на чуждите другари две ядрени бойни глави, предвидливо прибрани и обявени без излишен шум за „безследно изчезнали“ от една ракетна база на 130 километра източно от Нижни Тагил — това е на изток от Урал, а на нашите другари прилично възнаграждение в „зелени гущери“. В хаоса, възникнал от Горбачовата „перестройка“ подобни „удари“ се превръщаха в нещо обикновено и нашият герой като типичен евреин, което ще рече човек умен и предвидлив, а и мислещ в перспектива, не пропусна „да си натопи човката“ и в тази далавера, както обичат да се изразяват в мафията.

Лазар Мойсеевич иначе си работеше като помощник-главен счетоводител в едно забутано одеско предприятие, но официалната му длъжност не бива да ни заблуждава. Лазар Мойсеевич беше правнук на Аврам Голдщайн, който пък бил равин в Одеската синагога и приятел с Давид Бронщайн — бащата на Лев Троцки. Дядото Лазар Аврамович пък бил един от близките помощници на самия Троцки през революцията и предвидливо си сменил фамилията от Голдщайн на Золотов. Също така предвидило въпросният дядо се отдръпнал навреме както от Троцки, така и от революцията и се отдал на търговийка по времето на НЕП, като завъртял парите, награбени през революцията и гражданската война. Постепенно семейството пое контрола над голяма част от контрабандния поток през Одеското пристанище. За да си нямат неприятности с официалните власти, всички членове на семейството заемаха някакви дребни длъжности в държавни предприятия, които прикриваха основните им занимания без да им пречат на бизнеса.

След това досадно, но необходимо пояснение можем да се върнем при нашия герой там, където го оставихме: Лазар Мойсеевич си прекарваше въпросния Първи май както обикновено си прекарваше Първи май — с манифестацията и другарската почерпка, и всичко си вървеше както си му е редът за такъв празник до момента, в който чуждестранните другари решиха също да вдигнат тост по случай светлия празник и още по-светлата сделка. Проблемът възникна от една дребна подробност. Въпросните другари наляха в чашите на всички присъстващи за тоста от „своето“ питие, в което за голямо съжаление на Лазар Мойсеевич имаше съставка, към която организмът му имаше алергия. Алергия, за която нито той, нито някой друг е подозирал, че има. Така че нашият талантлив комбинатор гаврътна на екс чашата с ароматния ром без никакво притеснение. След това спря да диша. След това се опули. И се свлече на пода, без да издаде дори стон. В първия момент всички се смръзнаха от изненада, после се скупчиха около Лазар Мойсеевич и се опитаха да го вдигнат от пода. Някой се разкрещя за лекар. Накрая един от телохранителите на важните чуждестранни другари — огромен негър, облечен в бял костюм, се наведе над другаря Золотов, вдигна го внимателно на ръце и го понесе навън от ресторанта и внимателно го положи в линейката, която пристигна само след 27 минути — невероятно постижение за съветската бърза помощ, особено в празничен ден. Именно образът на този огромен негър, заобиколен от ярката светлина, излъчвана от полилеите в заведението, беше последното нещо, което Лазар Мойсеевич видя след като за момент дойде в съзнание, преди окончателно да изпадне в кома…

Втората част на необикновената случка, която така недодялано се опитваме да опишем, започна в болницата, където беше откаран нашият злополучен герой. Лекарите в бърза помощ и реанимацията също бяха запразнили и всички вече бяха вдигнали порядъчно градуса, когато внесоха носилката с безчувствения Золотов. И тук съдбата си направи лоша шега с Лазар Мойсеевич. За първи път в неговия житейски път неговата незабележимост и неизвестност извън тесния кръг, в който въртеше сделките си, бяха в негова вреда. Вместо да го прегледат внимателно, лекарите просто го изхвърлиха на боклука — пардон, в моргата. Какво толкова, някакъв скапан евреин се бил гътнал по време на разпивка. Чудо голямо! Като не може да пие да не пие! Тая работа с пиенето е за нас, руснаците и украинците, а тия жидове само хабят доброто питие… Така че съвсем естествено диагнозата беше „смъртен случай — карайте го направо в мазето, при касапите“, т.е. за аутопсия. Само че патологоанатомите отдавна бяха се изнесли, за да празнуват в семеен кръг или сред приятели извън болницата, така че смъртният акт беше съставен и подписан без излишно разтакаване в Бърза помощ, а количката с тялото беше поета в моргата от дежурния санитар Вова. Вова беше останал сам на етажа, ако не броим труповете и бутилката самогон, която безсрамно стърчеше от джоба на мърлявата му престилка. Въпросната престилка при постъпването му на работа може и да е била бяла, но след 10 години топли грижи за одеските мъръвци беше придобила зловещ сивкаво-зелен цвят, а по ръкавите имаше странни мораво-виолетови оттенъци. Самият Вова след продължителното общуване с труповете беше придобил такъв израз на лицето, че всички го отбягваха като да беше чумав. Горкият човек преживяваше много тежко това отношение на хората и съвсем естествено давеше мъката си в алкохол и в общуване с труповете, за които отговаряше. Беше си измислил оригинално развлечение, което подсказваше за богатата душевност и доброта, криещи се зад тази зловеща Вовкина мутра, дето караше сестрите да се вцепеняват от ужас, колчем го видеха да се зададе по коридорите. Та значи Вовка нареждаше мъртъвците в кръг, изправяше ги и ги подпираше, така че да застанат в седнало положение, след което вадеше тесте карти и ги раздаваше. Слагаше раздадените карти в ръцете на труповете и започваше поредната игра на покер. Това забавление може и да се струва отвратително на някой наш читател, но мъртъвците нямаха нищо против, а Вова страшно се забавляваше, а и в края на краищата кой го е еня? Никой не се оплакваше, на никого не бе нанесена вреда — морална или материална. Тази вечер Вова беше в празнично настроение — по случай празника, и тъкмо бе привършил една игра, когато му пратиха тялото на нашия човек по асансьора в подземието. Затова Вова реши веднага да го включи в играта. Така Лазар Мойсеевич се озова в кръг, заобиколено от пет трупа и един пиян санитар, раздаващ картите за поредната игра на покер. Отначало всичко вървеше добре — в смисъл, че Вова разиграваше игрите, а труповете послушно държаха картите, но към четири часа сутринта нещата се промениха. Ефектът от злополучната съставка, докарала нашия герой до коматозно състояние, започна да преминава. Тялото му, което до този момент беше вкочанено като на истински мъртвец, започна да се отпуска и в един момент картите изпаднаха от ръцете му. Вова се понамръщи, но ги постави обратно в ръцете му. След малко обаче картите отново изпаднаха от ръцете на Золотов. Вова отново ги върна на мястото им, като внимателно, но силно стисна ръцете на евреина и отправи едно нецензурно пожелание по адрес на майка му. След около 5 минути обаче картите отново изпаднаха от ръцете на Золотов. На всичко отгоре това стана в момент, когато Вова се беше замислил много сериозно в играта. Затова санитарят без да се замисля стана и отвъртя на Лазар Мойсеевич един шамар, който отекна като гръм в празното помещение. От шамара ли, от звука ли, Лазар Мойсеевич дойде в съзнание и започна да премигва. Вова също започна да премигва. Лазар Мойсеевич въздъхна тежко и понечи да стане. Вова отвори уста и понечи да си поеме дъх. Лазар Мойсеевич се подпря на двата трупа и бавно и тежко започна да се изправя. Вова седна на пода и бавно и тежко започна да си поема дъх. Накрая Лазар Мойсеевич се изправи и тръгна към Вова, като протегна ръцете си към него — не се чувстваше стабилно човекът и му се струваше, че целият свят е пиян и се люлее наоколо. Вова изтрезня, скочи на крака и като крещеше с цяло гърло, побягна нагоре по стълбите. Помисли си, че мъртвецът му се е ядосал заради шамара и иска да го удуши. Когато Вова влетя като снаряд в Бърза помощ, крещейки че един умрял го гони за да го удуши, персоналът тъкмо беше приключил с празнуването и всички бяха изпаднали в тихата летаргия, с която неизменно приключват проявите на битов алкохолизъм в Съветска Русия. Затова нахлуването на зловещия санитар, крещящ и уплашен до смърт, имаше ефекта на бомба. Цялата болница заприлича на ритнат кошер. В същото време Лазар Мойсеевич, който си беше още с костюма от празненството, съвсем спокойно си излезе през страничния вход на моргата и тръгна по Одеските улици. След три пресечки се качи на тролея и благополучно се прибра у дома.

Читать дальше

Шрифт:

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Цветът на бога»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Цветът на бога» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


Отзывы о книге «Цветът на бога»

Обсуждение, отзывы о книге «Цветът на бога» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.