Петър Кърджилов - Коледните вълнения на Врабчо

Семейството на малкия Врабчо живееше в топло гнездо, сгушено под стряхата на Голямата къща. Един ден татко Врабец каза на сина си:

— Утре е Коледа. Хайде да направим една празнична разходка.

Речено-сторено. Трите врабчета напуснаха гнездото и полетяха на воля. Първото нещо, което съзряха от другата страна на къщата, беше един снежен човек. Вместо очи имаше лъскави черни въглени, а вместо нос — голям червен морков. А на главата му беше поставена сламена шапка. Тя сигурно е изглеждала чудесно, когато е била нова. Малкият Врабчо уплашено изчирика.

— Не бой се — каза мама Врабка. — Това е един обикновен снежен човек.

— Аз не съм Обикновен снежен човек — обади се снежният човек. — Аз съм Специален коледен снежен човек.

Чак сега трите врабчета забелязаха, че той наистина е специално украсен. На старата му шапка бе закичена голяма червена панделка. Около врата му бяха увити пъстроцветни гирлянди, а на гърдите му важно се мъдреше счупена златиста топка.

— Тази топка е била украшение за елха — гордо рече Коледният снежен човек.

— Изглеждаш чудесно! — възхити се искрено Врабчо. — Само дето носът ти ми се струва твърде дълъг.

Трите врабчета накацаха върху дългия червен морков и започнаха да си кълват от него. Коледният снежен човек разбра каква е работата, но не се разсърди. Той беше много по-добър от някои истински хора и затова разреши на гладните птички да си похапнат. Само по едно време рече уж сърдито:

— Ей, внимавайте да не ми изядете целия нос!

Когато птичките позаситиха глада си, татко Врабец грабна една снежна топка, захвърлена наблизо, и я постави върху рамото на снежния човек. От нея тримата оформиха едно малко снежно врабче, на което поставиха две боровинки вместо очи.

— Ще ти прави компания — рече татко Врабец.

— Благодаря ви — отвърна Коледният снежен човек и извъртя двете си черни въгленчета към малкото бяло врабче.

След това семейството литна весело над покрива.

— Я, вижте — рече бащата, — хората от къщата са ни подготвили изненада! Те имат такъв обичай, да разстилат слама пред вратите на домовете си. Тя им напомня за мястото, където се е родил Христос.

— Обичаят е добър и за нас, птиците — изчурулика мама Врабка. — Често в сламата остават вкусни пшеничени зрънца.

След като изкълваха зрънцата, трите врабчета кацнаха върху перваза на прозореца.

— Ама че апетитно ухание се носи от кухнята! На какво ли мирише? — възкликна Врабчо.

— Днес е Бъдни вечер и госпожата приготвя празничната вечеря — каза мама Врабка. — Поднасят се само постни ястия.

— Какво означава това? — попита Врабчо.

— Означава, че са без месо — поясни майката. — Вярващите хора постят цели четиридесет дни преди Коледа. На самата Бъдни вечер също се ядат само постни гозби. Виж, има фасул, сърми, зеле с ориз, чушки, пълнени с боб. Долавям и уханието на тиквеника във фурната. Ще има още ошав, варено жито, орехи, лешници, плодове…

— Гозбите трябва да са тринадесет — каза татко Врабец. — Толкова на брой са били Исус Христос заедно с неговите дванадесет ученици.

— Преди да започнат да се хранят — продължи майка Врабка, — хората кадят с тамян всички стаи на дома, оборите с животните, за да бъдат здрави. Накрая най-възрастният в къщата казва молитва и разчупва коледната питка. Предварително в нея е сложена само една пара̀. На когото се падне, той ще има най-голям късмет през следващата година.

— А какви са тези лъскави хартии и разноцветни панделки върху масата? — попита Врабчо.

— Господинът е опаковал подаръците — отвърна баща му.

— В своята стая децата се радват на коледните картички, които са получили — каза майката, която бе прехвръкнала до съседния прозорец. — Преди няколко дни те също изпратиха картички с благопожелания на своите близки и приятели.

— Гледайте, гледайте! — изчурулика татко Врабец. — Децата започнаха да украсяват елхата.

— Ах, каква звезда поставиха на върха! — подскочи радостно Врабчо.

— Да, тя прилича на онази, която изгряла в нощта на Христовото раждане. А после под елхата ще наредят подаръците, които всеки е приготвил за останалите от семейството.

— Но децата нямат пари, за да купят подаръци за близките си — разтревожи се Врабчо.

— Не е важно дали подаръкът ще е купен от магазина, или направен от самите тях — усмихна се татко Врабец. — Важно е, че измислиха как да зарадват всекиго от близките си. Вчера видях през прозореца как момиченцето бродираше една салфетка от плат за майка си, а момченцето направи картонена шейна с еленче.