А през нощта Дядо Коледа ще остави под елхата и своите подаръци за послушните деца. Затова ще ги отворят чак на другата сутрин.
— Масата също не се раздига след вечеря — добави мама Врабка, — за да е богата и сита годината.
Изведнъж откъм двора зазвуча прекрасна песен. Трите врабчета се обърнаха и видяха няколко момчета, които стояха пред къщата и пееха:
Ой, Коледо, мой Коледо,
родило се Боже чедо!
— Това са коледари — обясни бащата. — Те обхождат домовете на Бъдни вечер, нощта срещу Коледа, и пеят песни, с които пожелават здраве, щастие и плодородие. И така от къща на къща. А стопаните ги даряват с лакомства и сушени плодове.
— А те ще ги сурвакат ли? — попита Врабчо.
— Не. На Коледа не се сурвака. Сурвака се на първия ден от новата година.
Врабчетата отлетяха към гнездото си и се приготвиха за сън. Малкият Врабчо тъкмо заспиваше, когато чу весели звънчета.
— Това трябва да е Дядо Коледа! — изчирика той радостно.
Измъкна се от гнездото и литна към комина. Върху покрива бе спряла прекрасна шейна, теглена от еленче със сребърни рогца. От комина се измъкна Дядо Коледа.
— Хайде, давай! — подвикна той към еленчетата — Преди да съмне трябва да посетим още много такива къщи.
Качвайки се в шейната, Дядо Коледа се огледа наоколо и погледът му спря за миг върху Врабчо, който продължаваше да наднича учудено зад комина. Сетне покривът опустя.
Очите на Врабчо вече се затваряха за сън. Той се сгуши в топлото гнездо и тутакси заспа. А на сутринта видя на клончето пред гнездото лъскава торбичка, пълна с различни вкусни зрънца.
Децата от къщата също бяха станали и с блеснали очи отваряха подаръците си. За момченцето имаше влакче, а момиченцето откри под елхата една чудно красива кукла. А отвън долитаха веселите гласове на децата, които се спускаха по хълма с новите си шейни. Те се черпеха със сладкиши и по снега се ръсеха вкусни трохички.
— Хайде да тръгваме на закуска — каза татко Врабец и полетя към пързалката.
— Да тръгваме — викна Врабчо. — Весела Коледа!
И тримата се вдигнаха над двора, над гората, над побелелите от сняг хълмове. А под тях весело ехтяха камбаните и над цялата земя се носеха прекрасни коледни песни.
© Петър Кърджилов
Набиране: moosehead, 2009
Издание:
Тиха нощ, свята нощ! Моя бяла Коледа!
Издателство „Златното пате“, София, 2008
Съставител: Галина Златина
Художник: Биляна Господинова
Художник на корицата: Петър Генов
ISBN 954-431-111-4
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15100]
Последна редакция: 2010-01-16 18:00:00