Петър Копанов: Операция „Риба“

Съдържанието на документа, преведен по-долу, е скандално. Поради това се чувствувам задължен да дам някои пояснения за произхода му, както и за начина, по който попадна у мен. Най-напред искам да подчертая, че не нося никаква отговорност за съдържанието му, а само за превода. Тъй като нито съм професионален преводач, нито имам претенцията, че разбирам добре латински език, а също така не съм запознат в подробности с античната история, преводът е твърде далеч от съвършенството, за което предварително се извинявам. Толкова съм можал, толкова съм направил. Самият свитък попадна в ръцете ми при доста странни обстоятелства, както ще разберете по-нататък. Имам подозрението, че може да се окаже фалщификат, макар и доста добре подправен. Фактът, че е останал скрит в продължение на близо две хилядолетия може да означава много. А може и нищо да не означава. Историята, която се разказва в него, е разказвана и преразказвана хиляди пъти. Този прочит обаче е нещо съвсем неочаквано. Поне за мен. Така че реших да напиша този превод — или може би по-точно преразказ, като се има впредвид професионалната ми некадърност като преводач и литератор. Подозирам, че много от евентуалните читатели ще го захвърлят още след първите няколко страници. Някои от отегчение, други, защото ще са скандализирани от съдържанието. Длъжен съм да предупредя, че много морални и религиозни представи, които се приемат безусловно в нашето общество, се обръщат наопаки по-долу. И все пак, вярна или не, тази история си струва да бъде разказана. А дали читателите ще я приемат сериозно или само като поредната скандална измислица, си е тяхна работа. За мен поне този случай напълно се покрива с италианската поговорка: Se non e vero, e ben trovato. Което ще рече — и да не е вярно, поне е добре измислено.

Преди да дам не особено блестящия си превод, ще разкажа как самият документ се е появил на белия свят при положение, че му е било отредено да бъде погребан завинаги в секретния отдел на библиотеката на Ватикана. Тъй като нямам достъп до архивите на тайните служби, успях да възстановя последния етап от двайсетвековната одисея на странния свитък само отчасти, от случайно уловени фрази, намеци, донякъде от официални източници, а там където нямаше нищо, съм си позволил да дам воля на фантазията си. И така…

Годината е 1971. Дълбоко засекретен агент на КГБ във Ватикана с кодово име „Лолек“ след дългогодишно търпеливо издигане в църковната йерархия накрая получава достъп до секретния отдел на Ватиканската библиотека. До този отдел достъп имат само папата и много малък брой кардинали. Самият факт на това ограничение означава, че там има нещо, което трябва да бъде добре крито. Нещо, което сигурно касае самите основи на църквата и в никакъв случай не бива да излиза на бял свят. И КГБ решава, че трябва да разкрие светите тайни. За целта трябва да бъде внедрен агент на най-високо ниво в църковната йерархия. Това обаче изисква време. Много време. За около 30 години агентът успява да извърви пътя от обикновено полско момче до кардинал и член на тайния съвет на Ватикана. И накрая получава достъп до Тайната. Истината, скрита в стария свитък в бибилотеката, се оказва толкова шокираща, че в течение на около осем месеца агентът се колебае дали въобще да докладва в Центъра за съществуването му. Когато накрая лоялността (а може би страхът!?) надделява и копие със съдържанието на документа „каца“ на бюрото на председателя на КГБ Юрий Андропов, той изпада в еуфория. Свитъкът е в състояние да срине цялата ценностна система на Християнския свят. И какво ще дойде на нейно място? Не е трудно да се досети човек какви мисли са се въртели в главата на всемогъщия шеф на КГБ. Скоро след това идва отрезвяването. Копието само по себе си нищо не означава. Ако бъде публикувано, Ватиканът ще отрече съществуването на подобен документ и най-вероятно оригиналът ще бъде унищожен. (Лично за мен е загадка защо въобще този документ е бил съхранен, па макар и при свръхмерки за сигурност. Може би отначало някоя от църковните клики е смятала да го използува във вътершноцърковните борби за власт.