Петър Копанов: Операция „Риба“

Първата по-сериозна шпионска служба била организирана от диктатора Квинт Фабий Максим след катастрофата при Тразименското езеро през 537 година 10 10 217 г. пр.н.е. — Б.пр. и била доста ефективна, както и останалите мерки, които Фабий предприел. Тъй като армията на Анибал била по-силна, а римската не била още добре обучена, Фабий избягвал преките сблъсъци и накрая нетърпеливия плебс му лепнал когномена Кунктатор 11 11 Туткав, муден. — Б.пр. , а след като изтекъл диктаторският му мандат, службата била разпусната — на сенаторите им се видяла много скъпа издръжката й. И неприятностите не закъснели. Още през следващата година ни сполетяла Канската катастрофа. След катастрофата при Кана, когато заради некадърността на плебейския консул Варон Анибал разгромява почти два пъти по-голямата и отлично подготвена римска армия, римляните най-после осъзнават важността на доброто разузнаване и след това Анибал нито веднъж не успява да свари римска армия неподготвена.

Мога много да пиша за войните ни с Анибал и за ролята, която тайните служби — неговата и нашата — са изиграли в тях, но това ще оставя за друг път. Ще спомена само, че победителят на Анибал Сципион Африкански започнал военната си служба именно в разузнавателната служба, организирана от Фабий, а самият Анибал започнал своята с шпионски задачи за баща си Хамилкар. Отначало в Либия, а след това в Испания. След това отклонение се връщам към историята на тайната служба.

Важното за моя разказ е, че след приключването на войната с Анибал Рим отново остава без разузнаване. Сенатът решил, че след като опасността е преминала, няма смисъл да се харчат държавни пари за да се знае какво става извън Римския свят (Pax Romana). В интерес на истината трябва да кажа, че известно време Сципион успявал да поддържа разузнавателна служба за своя сметка. Именно благодарение на него и неговото разузнаване Фламиний побеждава Филип V при Киноскефале през 557 година 12 12 197 г. пр.н.е. — Б.пр. , а през 564 година той лично побеждава Антиох III при Магнезия. Тогава официално пълководец е брат му Луций, но фактическият командващ е бил той. Ще напомня, че Публий Корнелий Сципион Африкански е Принцепс на Сената петнайсет години — от 555 до 570 година 13 13 199 до 184 г. пр.н.е. — Б.пр. и успява да запази тази тайна служба въпреки съпротивата на сенаторите, макар и в силно намален състав, като я издържа със собствени средства. След това обаче идва ред на противниците на Сципион, начело с Марк Порций Катон, който бил избран за цензор през 570 година. Като цензор Катон изхвърлил от Сената привържениците на Сципион, а самият Сципион бил съден за укриване на военна плячка и подкуп и накрая трябвало да се оттегли от управлението на държавата. Всъщност Сципион не успял да даде отчет именно за парите, с които поддържал тази служба. Това бил и краят на римското военно разузнаване.

И така до следващата катастрофа. А тя не закъсняла да се появи, представена от две германски племена — кимври и тевтони — през 641 година от основаването на града 14 14 113 г. пр.н.е. — Б.пр. . Тогава те достигат Алпите, след като прекосяват цяла Германия, и разбиват консула Папирий Карбон при Норея. После се преместват в Галия, където отново разбиват една римска армия през 645 година. След две години друга римска армия начело с консула Касий Лонгин попада в засада в Аквитания, устроена от хелветите, които решили, че е настъпил моментът да се отърват от зависимостта си от нас, и също е унищожена. Всичко това се стоварило върху Рим като гръм от ясно небе. Тези две племена, на кимврите и тевтоните, се появили сякаш от нищото — никой не бил чувал преди за тях — и поставили в опасност самото съществуване на Рим. Ако сме имали добро разузнаване, сенатът и народът са щели да знаят, че кимврите и тевтоните са живеели дълго време на север от река Алба, в северния край на териториите, населени от германски племена, който представлява един дълъг нисък полуостров, обърнат от юг на север 15 15 Става въпрос за река Елба и полуостров Ютландия, който е част от днешна Дания. — Б.пр. , но около 30 години преди за пръв път да чуем за тях, морето започнало да залива земите им, които са много ниски, и те тръгнатли да си търсят нова родина. Тъй като всички земи на юг от родината им вече били заети, те започнали да водят непрекъснати войни с племената по пътя си, за да могат да оцелеят. Така за около 30 години се превърнали в страшилище за всички, които срещнели по пътя си. Накрая се сблъскали с нас.