522 г. пр.н.е. — Б.пр.
515 г. пр.н.е. — Б.пр.
41 г. — Б.пр.
57 г. — Б.пр.
Бур умира през 60 г. а Нерон е убит през 68 г., Значи евангелието от Марк е писано в този интервал. Евангелието на Йоан не се споменава, значи явно е писано по-късно! Колкото до другите две евангелия — е, там не знам. Има споменаване на разни апокрифни евангелия по разни източноци, но дали става въпрос за тези евангелия си нямам и понятие. — Б.пр.
24 г. — Б.пр.
2 г. пр.н.е. — Б.пр.
Ако читателят е дупетат — пардон, депутат, или има сериозни интереси и амбиции в политиката, нека прескочи следващите редове до края на следващия абзац. Иначе току-виж ми се обидил. — Б.пр.
През 20 век такива запалиха цели държави — включително и България. При това ги палиха по няколко пъти! — Б.пр.
„Човек за човека е вълк“ — Б.пр.
Съвременният читател може и да не знае, но не е трудно да се досети. Армията се разбунтува, Сенатът също, накрая и преторианците и това е краят на Нерон. Някои от подробностите са разказани по-нататък. — Б.пр.
И в България през последните 3 петилетки са такива. — Б.пр.
Май ще взема да си променя мнението за Шестаците в КДС! — Б.пр.
Ох-ох-ох, ега ти кефа. Да ми паднат на мен нашите дупетати… па и премиера… па и президента… па да ги туря на това кресло… па бой, па бой!… ей, брато, не се отплесвай в садистични мечти, ами си гледай работата, демек превода! — Б.пр.
Тоя ме накара пак да се замисля сериозно. И днешните технологии за простака са си едно чудо. Той нищо не разбира от тях, но ги приема за даденост и щрака с копчето на дистанционното да смени канала на кабеларката или с мишката да смени сайта или да си врътка игричката на компютъра… и не му пука как работи телевизорът или компютърът. И именно технологичните „чудеса“ задържат вниманието му, а чрез тях му се налива в тиквата какво да прави — какво да яде, на какво да спи, къде да ходи, какво да купува, за кого да гласува… уф, спирам, че започва да ми се гади! — Б.пр.
109 до 107 г. пр.н.е. — Б.пр.
Наръчник, справочник — означава буквално „върви с мен“, неизменен спътник. — Б.пр.
Мама му стара, тоя номер със стената не беше ли на Настрадин Ходжа? Забравил съм… — Б.пр.
34 г. — Б.пр.
37 г. — Б.пр.
Майната ти, Афраний! Откъде да ги взема тези отчети, като са минали почти 2000 години!?! — Б.пр.
Sacra scrinia наистина е била възстановена и за това има достатъчно оставени следи — поне до 3 век. — Б.пр.
Извинявам се за израза. Също и за превода. Давам си сметка, че поне две трети от колорита на Афраний се губи при превода, но какво да правя — толкова си мога… — Б.пр.
33 г. — Б.пр.
42 година — Б.пр.
65 година — Б.пр.
62–64 г. — Б.пр.
67 година — Б.пр.
Свети Петър е първият папа и основател на Римокатолическата църква. Бил е папа от 42 до 67 година. Това съответства на разказа. — Б.пр.
50 г. н.е. — Б.пр.
58 г. н.е. — Б.пр.
Свети Лин е вторият папа от 67 до 76 година. Свети Анаклет е третият папа от 76 до 88 година. Някакви въпроси? — Б.пр.
44 г. пр.н.е. до 14 г. — Б.пр.
58 г. пр.н.е. — Б.пр.
43 г. пр.н.е. — Б.пр.
38 г. пр.н.е. — Б.пр.
23 г. — Б.пр.
29 г. — Б.пр.
42 г. пр.н.е. — Б.пр.
20 г. пр.н.е. — Б.пр.
53 г. пр.н.е. — Б.пр.
40 г. пр.н.е. — Б.пр.
36 г. пр.н.е. — Б.пр.
Imperium proconsulare. — Б.пр.
13 г. пр.н.е. — Б.пр.
9 г. пр.н.е. — Б.пр.
52 г. — Б.пр.
13 октомври 54 г. — Б.пр.
62 г. — Б.пр.
Цитатът е от книгата „История на парите“, автор Джак Уедърфорд, (Jack Weatherford. Тне History of Money), стр. 230 от българския превод на издателство „Обсидиан“.