285 г. пр.н.е. — Б.пр.
Птолемей наистина се оттегля от властта през 285 г. пр.н.е. на 82 години и умира две години по-късно. А 82×365,25 = 29950,5, т.е. 50 дни след 82 години човек е живял 30 000 дни. Фарът на Александрия, който е смятан за едно от седемте чудеса на света, също е завършен през 285 г. пр.н.е. В продължение на 16 века този фар е помагал на корабите да намират пътя. Според Епифан височината му е била 560 метра, което е явно преувеличение, но истинската му височина сигурно е била над 100 метра. Разрушен е през 14 век. — Б.пр.
379 г. пр.н.е. — Б.пр.
885 г. пр.н.е. — Б.пр.
Означава буквално „Кучешки глави“ — Б.пр.
197 г. пр.н.е. — Б.пр.
338 г. пр.н.е. — Б.пр.
Ех, ако нашите пишман политици имаха една десета от таланта на Август… Мечти! — Б.пр.
8908 тона, ако примем един талант за 26,2 кг. — Б.пр.
521 г. пр.н.е. — Б.пр.
380 г. пр.н.е. — Б.пр.
6 г. — Б.пр.
А-А-А-А-А-А-А-А-А-А! Писна ми от тоя! Направо ме побърка с тези числа, докато ги разбера! За да разбереш, читателю, с каква гадост се занимавам, ще обясня! По онова време римляните не са използвали позиционна бройна система като арабската. Римският запис на цифри и досега се използва в някои специални случаи и сигурно ти е познат. Римският запис обаче е много тромав и Афраний е използвал гръцка система, по-точно йонийска, или още александрийска, в която всяка буква означава число, и към 24-те букви са добавени 3 знака — дигама за 6, копа за 90 и сампи за 900. Така с първите 9 букви и знаци се означават числата от 1 до 9, със следващите числата от от 10 до 90, а споследните 9 — числата от 100 до 900. Пишат се само главни, или големи, букви. Ако пред буквата се сложи знак /, това означава числото увеличено 1000 пъти. Например А означава 1, а /А означава 1000, П (пи) означава 80, а /П означава 80 000. Например 2003 ще се запише като /В Г. А //П /В А ще означава 80 002 001. Е, сега ясно ли ти е защо ми идава да отворя прозореца и да започна да крещя?! — Б.пр.
Това подивяване наистина идва, само че след 3–4 века. И продължава около 10 века. Само че в учебниците по история го наричат феодализъм. И не го обясняват с липсата на пари. Някои дори въобще не го обясняват. Все пак фактът, че е настъпило доста по-късно от прогнозираните 50–100 години означава, че и след Афраний някой се е опитвал да оправи работата. Ама явно се е издънил! — Б.пр.
Наистина се съгласява. Явно става въпрос за Колизея, строежът на който наистина започва по времето на император Веспасиан. И продължава повече от 10 години. Между другото от него е оцеляла едва една трета, и въпреки това и сега изглежда много внушително — Б.пр.
Около 2200–2300 години пр.н.е. — Б.пр.
И ние си имаме такава поговорка — празна раница не пази граница. Ама тия ахмаци в парламента и правителството ги е еня само тях кой да ги пази. И си въобгъзяват, че НАТО ще ги опази. Е, ще поживеем, ше видим. — Б.пр.
Буквалният превод на думата е гордост, но явно става въпрос за нещо друго — смисълът не е този, който ние влагаме в думата. По-близка по значение е думата достойнство. Само че колко от днешните политици, пък и не само те, знаят какво означава? — Б.пр.
89 г. пр.н.е. — Б.пр.
47 г. пр.н.е. — Б.пр.
Това май не е много ясно. Днешните хартиени пари — банкнотите — не представляват никаква ценност сами по себе си. Човек даже задника си не може да избърше с тях. Но все пак хората ги приемат. Сигурно доста интересна дискусия щеше да стане, ако Афраний можеше да види днешните пари и начините на работа с тях! Но да не се отплесваме! — Б.пр.
1 либра, или римски фунт, е тежала 327 грама. — Б.пр.
269 г. пр.н.е. — Б.пр.
8,18 грама. — Б.пр.
Според учебниците по история това наистина е станало през 1755 г. пр.н.е. — Б.пр.
Да въведем малко ред: един билту — или талант = 30,3 кг, една мина = 505 гр., един шекел = 8,4 гр. Един шеум = 0,046 гр. — това са най-често приеманите стойности на вавилонските мерки за тегло, а евбейският талант се приема за 26,2 кг. — Б.пр.
Ето и точният превод на латинските имена на мерките за ъгъл и време: gradus — стъпка, стъпало, minutus — малък, дребен, secunda divisio — второ деление. Няма да коментирам. — Б.пр.
Читать дальше