Петър Копанов - Операция „Риба“

Формулата, по която се прави това пресмятане, е R=(L×L–H×H)/(2H), където R е радиусът на Земята, L е разстоянието от кораба до брега, а H е височината, от която се вижда корабът. Формулата се извежда просто от теоремата на Питагор. — Б.пр.

Съвременните данни са 3,71 за отношението Земя:Луна и 400 за Слънце:Земя като диаметри и са получени след продължителни наблюдения с телескопи чак през 18 век! Самият ъгъл на Аристарх е ъгълът между Луната, Земята и Слънцето в момента на първата или третата четвърт на Луната. Ако се знае този ъгъл, може да се намери отношението между разстоянията Земя-Луна и Земя-Слънце. Според данните на Афраний Аристарх е получил 87 градуса, а той — около 89 градуса и 11 минути. Истинската стойност е 89 градуса и 51,4 минути — Б.пр.

20 000 × 0,185 = 3700 км — истинският диаметър е 3476 км — браво! — Б.пр.

370 000 км — средното разстояние е 384 401 км — пак браво! — Б.пр.

Отначало доста се шашнах от тези данни, но след като направих някои проверки се оказа, че Аристарх, Ератостен, Посидоний и Хипарх наистина са правили подобни измервания, доста преди Афраний, и резултатите им са горе-долу същите! Това не са измислици! Защо хората по онова време не са им обръщали особено внимание, е доста странно, поне за мен. Всъщност и в днешно време колко ли хора знаят колко е голяма Земята и колко далеч от нея са Слънцето и Луната? Ако се направи проучване, едва ли ще са повече от 5%. Пък и за какво им е да го знаят? Няма да карат кораб или самолет я! За тая работа си има капитани и пилоти. Те да се оправят. Учудващото за мен е, че древните са знаели толкова много. А след това всичко се е изгубило за около 1000 години. Дали и нас не ни чака същото? — Б.пр.

„Знам, че нищо не знам“ — Б.пр.

Горкият Афраний… Ако знаеше само, че 19 века след него хората наистина ще намерят отговорите и ще забравят въпросите… Даже на Луната ще кацнат и след това ще забравят пътя дотам… Защото няма какво да правят на Луната. Много е скучно там. Никакъв екшън. Никакви приключения. А и прахът и скалите не са нито златни, нито сребърни, Щом няма пари и забавления, какво да правим там? Между другото, 26% от самите американци не вярват, че Армстронг и Олдрин са кацали на Луната. Мислят, че това е бил само един театър, разигран някъде в някакво тайно студио… И наричат цялата история „Шашмата Аполо“. Даже филм си направиха по случая — „Полетът на «Кеприкорн 1»“. Уф, май ставам гаден, така че спирам. — Б.пр.

Бог от машината — в античната драма заплетените истории често се решавали с появата на бог на сцената с помощта на специална машина — Б.пр.

Браво, Афраний! Точно с това се занимават съвременните точни науки! Отговарят на въпроса „КАК?“ Въпросът „Защо?“ не ги интересува. — Б.пр.

Около 650 г. пр.н.е. — Б.пр.

585 г. пр.н.е. — Б.пр.

Има си хас да знаеш причините! Задачата за движение на Луната е частен случай на задачата за трите тела в небесната механика. Нютоновата механика позволява да се реши точно задачата за две тела. В общия случай за 3 и повече тела не може да се намери решение в явен вид. Решението се търси във вид на безкрайни степенни редове, обикновено по параметъра време, които описват другите параметри на движението на тялото — в конкретния случай на Луната, и въз основа на наблюденията се определят конкретните числови коефициенти на достатъчен брой членове, осигуряващи необходимата точност. Толкова. Който разбрал-разбрал, който не е — много му здраве! Важното е, че има периоди и че те могат доста точно да бъдат определени чрез наблюдение и използвани за предсказание. — Б.пр.

331 г. пр.н.е. — Б.пр.

Напомням че Републиката е основана през 509 г. пр.н.е., поне според официалната версия на Афраний. — Б.пр.

Явно Афраний има впредвид, че квадратният корен на числото 2, който е въпросното отношение, не е рационално число, т.е. не е отношение на две естествени числа. Доказателството е тривиално и наистина е било добре известно и в древността. — Б.пр.

Според мен Афраний се поизсилва, като нарича произведенията на Платон и останалите философи простотии, но… всеки си има право на мнение. От негова гледна точка все пак той е прав — философите са виновни за много неприятности, особено за последните 2 века. Няма нищо случайно, че и Маркс, и Енгелс, и Ленин са се занимавали с философия. Вярно че не много успешно, но те са смятали заниманията си с философия за основна част от революционната си дейност. И всички техни последователи са се опитвали да се правят на големи теоретици. А резултатите от дейността им още ни висят на шията като воденичен камък. Впрочем и някои наши дупетати също се барат за философи. Така че Афраний е бил прав да държи философите под наблюдение. Дето викат старите хора „вързан поп — мирно село“. В интерес на истината обаче сериозните философи са избягвали да се забъркват в политиката, така че не споделям нетърпимостта на Афраний към тях. А Сенека и Ленин например не са никакви философи — поне според мен. — Б.пр.