Петър Копанов: Операция „Риба“

Тъй като това е историята на тайната канцелария на цезарите, а не моята лична история, ще започна с това кога, как и защо е била създадена.

Всяка развита държава има тайни служби. Нещо повече — всеки влиятелен и умен човек се стреми да създаде своя такава, за да знае какво става и какво замислят враговете му. При Рим тайните служби, също както останалите институции, възникват още по царско време. Основателят на Рим, божественият разбойник Ромул, живял в колиба (тя и досега си стои на Палатина и авгурите й сменят сламата на покрива през няколко години), но имал шпиони по цял Лациум. Личната му охрана била от 300 човека, които се наричали Целери 6 6 Бързоноги. — Б.пр. , защото основната им работа е била не охраната на царя, а пренасянето на шпионски сведения. Лично Ромул е бил началник на тази охрана, която си е била тайна служба. Всички царе след него са имали такава тайна служба, прукрита като лична охрана, и са се вслушвали в това, което тя им донасяла. И не само са я имали, но и са се грижели за нея. Още Нума Помпилий увеличава броя на Целерите на 600. И затова през царския период Рим е бил спокен и сигурен град. С изключение на времето на последния ни цар — етруска Тарквиний Гордия. Самото му име подсказва какво е било отношението му и към тази стара институция. Всъщност по времето на Тарквиний Целерите вече са били 1200, само че вече са били само обикновени конници, която не се е занимавала с шпионаж и пренасяне на сведения. Когато Брут и Колатин изгонват Тарквиний от Рим през 244 година от основаването на града 7 7 Ab urbe condita — 510 г. пр.н.е. — според традицията Ромул е основал Рим и е убил брат си Рем на 21 април 753 г. пр.н.е. и от тази дата римляните са отчитали всички събития. Така първа година е 753 г. пр.н.е., втора година е 752 г. пр.н.е. трета година е 751 г. пр.н.е., и т.н. 753 година е 1 година пр.н.е., 754 г. е 1 година от н.е., 755 е 2 година от н.е. Това летоброене се налага в Рим по времето на император Октавиан Август. По-нататък в текста ще стане ясно и как и защо. — Б.пр. и основават Републиката следващата година 8 8 Res Publica — означава буквално „Общо дело“ — Б.пр. , решават заедно с царската титла да ликвидират и тайната царска служба, тъй като по замисъла на новия ред в държавата гражданите сами щели да се управляват и нямало да има нужда от шпиони, които да донасят кой какво бил казал и кой какво му бил отговорил. Пък и на кого да донасят? Нали вече нямало да има царе!

Това от една страна било добре, тъй като доносите и произволът, които така вбесили нашите предци по времето на Тарквиний, на практика също изчезнали, но от друга страна римляните вече не знаели какво замислят техните съседи. Вместо да проверяват сами кое как е, те разчитали на информациите на съюзниците си, които в повечето случаи си били чисти доноси срещу други техни съседи. Самите римляни не правели разлика между донос и разузнавателен доклад и смятали, че е под достойнството им да се занимават с такива долни работи като шпионаж и тайни операции. Много от безсмислените войни, които Римският народ водил по време на Ранната република, се дължали именно на това незнание и на криворазбраните намерения на съседите на Рим. И тъй като война без разузнаване не може да се води добре, всеки римски пълководец сам решавал как да се справи с този проблем. Способните си организирали добро разузнаване, некадърниците често въобще нямали такова — за какво им е да харчат излишни средства! — и обикновено докарвали поредната порция неприятности на Рим. Важното за моя разказ е, че постоянно действаща разузнавателна служба Рим нямал. Затова и нашата история е пълна с такива куриози като легендата за гъските, дето събудили защитниците на Капитолия със съскането си и така спасили Рим. Всъщност истината е малко по-друга — и по-неприятна, но за Тит Ливий и измишльотините му ще разкажа по-нататък. На моменти се чудя как въобще сме оцелели толкова време. Причината е донякъде в късмета ни, че през всичките тези години не сме срещнали наистина сериозен съперник. Сблъсъците ни със самнитите и с другите италийски племена са си били обкновени разправии с изостанали племена. Етруските пък никога не са били добри войници. Колкото до сблъсъка ни с галите, когато те превземат Рим през 367 година 9 9 387 г. пр.н.е. — Б.пр. той е бил тежък, но кратък, и накрая сме се отървали с плащане на голям откуп. И при това тогава ние сами сме си търсели белята. И пак поради незнание на обичаите на този народ. Истината е, че когато галите обсадили Клузий, ние сме изпратили там свои посланици, които са участвали в битката на страната на обсадените етруски. Напук на обичаите по онова време. И сме си получили войната с галите. С риск да стана досаден ще кажа, че ако сме имали свястно разузнаване, тази война е щяла да бъде избегната. Първият наистина сериозен противник на Рим е бил царят на Епир Пир, но и той се оказал лош дипломат и също пренебрегвал разузнаването, така че нашата упоритост, а която често си е чист инат, и военната ни подготовка, се оказали достатъчни за победата ни над него. Истинските ни неприятности започнали след сблъсъка ни с Картаген, и по-точно по време на втората ни война с пуните, по-известна като Анибалова война. Тогава ни се наложило и да се заемем по-сериозно с военно разузнаване, тъй като от изхода на войната зависело вече самото съществуване на Рим — за пръв път в цялата ни история.