Какво толкова, някакъв скапан евреин се бил гътнал по време на разпивка. Чудо голямо! Като не може да пие да не пие! Тая работа с пиенето е за нас, руснаците и украинците, а тия жидове само хабят доброто питие… Така че съвсем естествено диагнозата беше „смъртен случай — карайте го направо в мазето, при касапите“, т.е. за аутопсия. Само че патологоанатомите отдавна бяха се изнесли, за да празнуват в семеен кръг или сред приятели извън болницата, така че смъртният акт беше съставен и подписан без излишно разтакаване в Бърза помощ, а количката с тялото беше поета в моргата от дежурния санитар Вова. Вова беше останал сам на етажа, ако не броим труповете и бутилката самогон, която безсрамно стърчеше от джоба на мърлявата му престилка. Въпросната престилка при постъпването му на работа може и да е била бяла, но след 10 години топли грижи за одеските мъръвци беше придобила зловещ сивкаво-зелен цвят, а по ръкавите имаше странни мораво-виолетови оттенъци. Самият Вова след продължителното общуване с труповете беше придобил такъв израз на лицето, че всички го отбягваха като да беше чумав. Горкият човек преживяваше много тежко това отношение на хората и съвсем естествено давеше мъката си в алкохол и в общуване с труповете, за които отговаряше. Беше си измислил оригинално развлечение, което подсказваше за богатата душевност и доброта, криещи се зад тази зловеща Вовкина мутра, дето караше сестрите да се вцепеняват от ужас, колчем го видеха да се зададе по коридорите. Та значи Вовка нареждаше мъртъвците в кръг, изправяше ги и ги подпираше, така че да застанат в седнало положение, след което вадеше тесте карти и ги раздаваше. Слагаше раздадените карти в ръцете на труповете и започваше поредната игра на покер. Това забавление може и да се струва отвратително на някой наш читател, но мъртъвците нямаха нищо против, а Вова страшно се забавляваше, а и в края на краищата кой го е еня? Никой не се оплакваше, на никого не бе нанесена вреда — морална или материална. Тази вечер Вова беше в празнично настроение — по случай празника, и тъкмо бе привършил една игра, когато му пратиха тялото на нашия човек по асансьора в подземието. Затова Вова реши веднага да го включи в играта. Така Лазар Мойсеевич се озова в кръг, заобиколено от пет трупа и един пиян санитар, раздаващ картите за поредната игра на покер. Отначало всичко вървеше добре — в смисъл, че Вова разиграваше игрите, а труповете послушно държаха картите, но към четири часа сутринта нещата се промениха. Ефектът от злополучната съставка, докарала нашия герой до коматозно състояние, започна да преминава. Тялото му, което до този момент беше вкочанено като на истински мъртвец, започна да се отпуска и в един момент картите изпаднаха от ръцете му. Вова се понамръщи, но ги постави обратно в ръцете му. След малко обаче картите отново изпаднаха от ръцете на Золотов. Вова отново ги върна на мястото им, като внимателно, но силно стисна ръцете на евреина и отправи едно нецензурно пожелание по адрес на майка му. След около 5 минути обаче картите отново изпаднаха от ръцете на Золотов. На всичко отгоре това стана в момент, когато Вова се беше замислил много сериозно в играта. Затова санитарят без да се замисля стана и отвъртя на Лазар Мойсеевич един шамар, който отекна като гръм в празното помещение. От шамара ли, от звука ли, Лазар Мойсеевич дойде в съзнание и започна да премигва. Вова също започна да премигва. Лазар Мойсеевич въздъхна тежко и понечи да стане. Вова отвори уста и понечи да си поеме дъх. Лазар Мойсеевич се подпря на двата трупа и бавно и тежко започна да се изправя. Вова седна на пода и бавно и тежко започна да си поема дъх. Накрая Лазар Мойсеевич се изправи и тръгна към Вова, като протегна ръцете си към него — не се чувстваше стабилно човекът и му се струваше, че целият свят е пиян и се люлее наоколо. Вова изтрезня, скочи на крака и като крещеше с цяло гърло, побягна нагоре по стълбите. Помисли си, че мъртвецът му се е ядосал заради шамара и иска да го удуши. Когато Вова влетя като снаряд в Бърза помощ, крещейки че един умрял го гони за да го удуши, персоналът тъкмо беше приключил с празнуването и всички бяха изпаднали в тихата летаргия, с която неизменно приключват проявите на битов алкохолизъм в Съветска Русия. Затова нахлуването на зловещия санитар, крещящ и уплашен до смърт, имаше ефекта на бомба. Цялата болница заприлича на ритнат кошер. В същото време Лазар Мойсеевич, който си беше още с костюма от празненството, съвсем спокойно си излезе през страничния вход на моргата и тръгна по Одеските улици. След три пресечки се качи на тролея и благополучно се прибра у дома.
Читать дальше