Петър Копанов - Операция „Риба“

Да се върнем на Гай Октавий, бъдещият Август. Всъщност ако се замислиш, неизвестни мой читателю, как така един 19-годишен хлапак успява да надделее над всички останали и накрая да получи цялата фактическа власт в Рим? При положение, че в момента на убийството на Цезар той дори не е бил в града и не е имал никакво влияние нито над Сената, нито над войниците на Цезар! Доста странно, нали? Изведнъж този хлапак получава влияние, средства и дори успява, без да има право на това, да събере частна армия от войниците на Цезар, с която погва убийците му! Откъде ги получава? Случайно? Стане ли въпрос за власт и пари случайни работи няма! В тия работи само наивниците и глупаците могат да разчитат на късмет. Умните хора планират. И то много внимателно! Възходът на Гай Октавий също бил планиран много внимателно. Но не от него, а от дядо ми Марк.

Истината е, че след като дядо ми го докарва в Рим (именно той лично го домъква от Аполония по най-бързия начин, като пътем прибира и военната каса на Цезар, която по онова време била в Брундизиум и от която трябвало да се плащат заплатите на войниците от петнайсетте легиона, събрани за войната на Изток. Именно парите от тази каса позволиха на дядо ми да събере частната армия за Октавиан и да го докара на власт по-късно!), двамата сключват сделка, която бе продължена и при Тиберий и бе спазвана стриктно до смъртта на Клавдий. Единствено Калигула се опита да я наруши и това бе една от причините да оставя Касий Херея да организира убийството му — подчертавам, не сме го организирали ние. Просто оставихме заговорниците да убият Калигула и след това ги премахнахме. Този идиот беше ядосал толкова хора с необмислените си постъпки, че беше достатъчно само охраната му да стане малко по-„небрежна“ и веднага се намериха мераклии да му видят сметката!

По-нататък ще стане ясно и как карахме императорите да спазват договора между дядо ми и Август, тъй като само на добра воля и честност в тези работи може да разчита само наивник, а ние не бяхме такива. Разкривам всичко това не за да изтъквам заслугите на семейството си и на подчинените си, а за да подчертая полезността на тайната канцелария. Откак Гай Октавий стана император Август, Рим се радваше на завидно спокойствие както отвътре, така и по границите и основната причина е именно дейността на тази тайна канцелария, за която знаеха съвсем малко хора и която дори си нямаше официално име. Сега вече канцеларията я няма и Рим отново е затънал в гражданска война и във война на Изток.

След този малко дълъг увод е време да изясня и същността на сделката, сключена между дядо ми Марк Афраний Кота и Гай Октавий, известен като Божествения Август. Сделка, осигурила на Рим спокойствието и разцвета, на които той се радваше допреди петнайсетина години.

Първо нека да изясня възгледите на дядо ми и на Август за управлението на държавата. Иначе ще изглежда, че те просто са били само едни от многото претенденти за властта, които накрая са излезли победители. Истината е, че и дядо ми, и Август са имали съвсем конкретни цели за устройството на държавата и са успели да привлекат достатъчно съмишленици, за да постигнат целите си. Именно затова и накрая излезли победители в гражданската война.

И двамата били убедени републиканци. Също както и Юлий Цезар между впрочем. Приказките, че Цезар и Август били диктатори и винаги са се стремели към еднолична власт и с действията си са унищожили Републиката, са пълна глупост! Отдавна вече сам човек не може да управлява Рим. Редно е да разгледам по-подробно управлението на Рим, за да изясня какво всъщност са свършили дядо ми и Август. И най-вече ЗАЩО!

Проблемът на управлението по онова време бил, че още след първата гражданска война между марианци и суланци, или между популари и оптимати, както понякога я наричат, държавата вече не можела да съществува в предишния си вид. След като Сула превзел Рим през 666 година 27 27 88 г. пр.н.е. — Б.пр. властта вече била разглеждана от повечето влиятелни римляни само като възможност за грабеж и лично обогатяване, а не като обществен дълг. Старите идеали на Res Publica вече нищо не значели за тях. Самият Сула осъзнавал упадъка на държавата и се опитал да поправи нещата чрез новата конституция, но тя не го надживяла много. Ще напомня един много поучителен случай със Сула, първият неограничен диктатор в Римската история. При оттеглянето си Сула съвсем правилно отбелязал по повод упрека на един от Катоновците, че уж с действията си разрушил Републиката, че заради такива упреци никой от следващите диктатори няма да се оттегли доброволно и да предаде властта на Сената. И те наистина не се оттеглят. Не защото не искат, а защото не могат! Не се шегувам! Спомням си Тиберий — накрая така се вбеси от глупостите на сенаторите и от вечните им разправии и от обидите им по негов адрес, че избяга от Рим и заживя като отшелник на Капри. Само аз си знам какво ми струваше да го накарам да се занимава с управлението на държавата! По цели дни не искаше да види никого! Мислеше си, че така ще се отърве от неприятностите. Къде ти! Ония простаци започнаха да разпространяват по негов адрес такива невероятни мръсотии, че дори аз се втрещих! Уф! Усещам, че отново се отклоних. Афраний, Афраний, ако така се отплесваш, никога няма да стигнеш до важните неща! Историята на Тиберий ще почака, а сега да се върнем на проблемите на Римската държава и на нейното управление.