Петър Копанов - Операция „Риба“

Оттогава Цезар бил твърдо убеден, че най-добре можеш да скриеш намеренията си, като ги изкажеш открито и накараш другите да мислят, че се шегуваш с тях. Подобно било и отношението му към разузнаването. Цезар се показвал безгрижен, държал се с дядо ми пред другите сякаш му е компаньон във веселбите и безделник, но това бил най-добрият и прост начин да получава докладите на дядо ми, без да се предизвиква каквото и да било подозрение. Нещата се улеснявали от факта, че и дядо ми, и Цезар били големи веселяци и обичали виното и жените и често се измъквали от лагера — уж да посетят местните красавици, а в действителност да свършат някои други неща далеч от чужди погледи. Красавиците били само между другото. Тези измъквания на Цезар били известни на всички легионери, но никой не се досетил, че Цезар ги използвал за прикритие. Всички го смятали за женкар, който не прощава на нито една по-красива жена, която му се мерне. И досега по римските кръчми се пее песничката, която войниците на Цезар пеели по време на триумфа му — Римляни жените крийте, водим ви плешлив курвар… ще спра дотук, защото по-нататък нещата наистина загрубяват и то толкова, че дори папирусът може да се изчерви ако ги напиша. Аз няма да се изчервя — преживял съм твърде много, за да се впечатлявам от мръсни приказки, но ги използвам само когато реша че това за необходимо, а не за да впечатлявам публиката. Цезар нямал нищо против такива приказки не само защото стоял над клюките и сплетните, но и защото подобни приказки улеснявали прикритието на по-сериозните му дейности, а и увеличавали популярността му. Пък и кой би допуснал, че двайсетинагодишният младок, който се забавлява толкова добре с Цезар, но който никой не е видял в бойния строй, е всъщност неговият най-важен помощник. Собственият ми опит ме убеди, че наистина най-добрият начин да скриеш нещо е да го покажеш открито и да накараш хората да го мислят за нещо съвсем друго. По-нататък ще разкажа и как се прави това. А сега само ще напомня, че Цезар покорява Галия едва след като успява да унищожи друидите — келтските жреци. Именно унищожаването на друидите и премахване на тяхното влияние представлявали основната задача на тайната служба, начело на която стоял дядо ми в Галия. Защото не можеш да покориш един народ, ако не покориш или унищожиш тези, които фактически го управляват. А това обикновено при по-изостаналите народи са жреците.

Ще завърша тази част от историята си с едно разяснение. Истината е, че нито дядо ми, нито Цезар посягали често към виното. Работата е там, че има една простичка рецепта от горски плодове и билки, които ако се накиснат един ден във вода, й придават цвят и мирис на вино от най-добрите видове грозде. Останалото едва ли трябва да го обяснявам. Така че Цезар и дядо ми се „надпивали“ честичко пред очите на останалите, като ги подканяли да ги следват. Само че вече с истинско вино. А то, както е добре известно, развръзва доста добре езиците. Този номер и досега го използваме, когато трябва да получим информация от някого, без той да заподозре че го разпитваме. Тиберий също го научи — от баща ми — и дори започна системно да злупотребява с него. Накрая цял Рим клюкарстваше какъв пияница е Тиберий. Дори в разговорите помежду си римляните започнаха да го наричат Биберий вместо Тиберий 24 24 Биберий означава пияница — Б.пр. — след като на няколко пъти им подхвърлихме тази нова „титла“ на императора. Само дето Тиберий надживя почти всички свои критици и доживя до 78 години. И си беше здрав като пън до самата си смърт — никога не боледуваше. Близо 20 години враговете му го чакаха да умре от препиване, но така и не доживяха този момент. Истината е, че Тиберий умря от старост в съня си, а клюките че Калигула и Макрон го били удушили си бяха чисти измислици — ние нарочно ги пуснахме, за да държим Макрон и Калигула по-изкъсо. Клавдий също се научи на този номер — аз лично му го показах, — така че дълго време успяваше да заблуди околните че е глупак и пияница и никой не го вземаше на сериозно. Особено се вбесяваха от „пиянството“ му майка му и жените му. А жените са най-добрите разпространители на клюки и слухове… Но разказите ми за това какво в действителност ставаше в двореца ще почакат. Първо ще разкажа по-важните неща. Не че тези в двореца не са. Но има други, които наистина бяха по-важни.

Да се върнем на Цезар и кампаниите му. Всички те са описани в записките му и няма нужда да ги повтарям. Ще ги съпоставя с кампанията на Марк Крас през 700 година и катастрофата при Каре през следващата 701 година 25 25 54 и 53 г. пр.н.е. — Б.пр. . Защото преди да опиша какво и ка се прави в тези работи, е хубаво да спомена първо какво НЕ БИВА да се прави. Марк Крас бил голяма скръндза, независимо, че бил един от най-богатите хора в Рим — а може би точно заради това. Тръгнал срещу партите защото завиждал на Цезар и Помпей за военните им успехи, но най-вече за да граби. Смятал, че не бива да прави излишни разходи даже за екипировка на войниците, камо ли пък за разузнаване на противника и проучване на територията, през която предстояло да мине. Резултатът е добре известен — поредната военна катастрофа поради некадърността и алчността на поредния влиятелен парвеню, добрал се до властта. Най-обидно за Крас в случая е, че го съпровождал синът му. А той бил началник на конницата на Цезар през цялата Галска война и много добре знаел цената на доброто разузнаване и се опитал на няколко пъти да посъветва баща си какво да прави. Само дето нямало кой да го чуе. Къде ти — син да учи баща си! Крас напълно игнорирал съветите на сина си и дори напук често постъпвал точно обратното на това, което той го съветвал. Накрая бил заклан като прасе от партите. Такова нещо никога не би се случило на Цезар по простата причина, че той не е започвал кампания без щателно разузнаване на противника. Чак когато знаел всичко, което касае бъдещия ход на кампанията, Цезар я започвал. Това е в основата на неговите невероятни военни успехи — щателната подготовка във всичко. Войниците му знаели, че той се е погрижил за всяка дреболия и му вярвали безрезервно — както и той на тях.