Петър Копанов - Операция „Риба“

Лесното управление на тълпата само улеснява некадърниците и алчните типове, които искат да се доберат до доходна служба. При това вече никой не може да те провери ставаш ли за магистрат или не. Това става ясно чак след като са те избрали и встъпиш в длъжност. Има и нещо по-лошо. Вече кажи-речи всеки римски гражданин се смята за годен ако не за консул, то най-малкото поне за едил! Нищо че не разбира механизмите на управление на държавата! То какво ли има за разбиране — зорът е да се добереш до държавната баница! След това е лесно — режи и лапай! 31 31 Тоя ме удари в земята! Сякаш ми описва нашите мили родни картинки в парламента и в държавната администрация! — Б.пр. Не се подигравам! Точно такова е отношението на поне осемдесет от всеки сто римски граждани към управлението! Знам го много добре, защото точно това ми беше работата — да знам! И точно затова навремето Сократ трябвало да изпие бучиниша — защото показал на атиняните какво представлява в действителност тяхната система за управление и тяхната управляваща върхушка. Това никой мръсник не го прощава — да го разкриеш какво всъщност представлява. Само дето ако бъдат оставени некадърниците да управляват държавата, скоро няма да има какво да управляват. Именно такава била обстановката в Рим по онова време. Такава е и сега. Затова дядо ми е докарал Август на власт и е създал тайната канцелария. Затова и аз го пиша този разказ за това какво всъщност е станало. 32 32 Аз пък затова го превеждам! Защото и моята държава е на същия хал! Само дето си нямаме наш Афраний, да държи изкъсо лайнарите и помиярите в Парламента и в администрацията — Б.пр.

Има и друго нещо, което също трябва да обясня. Обикновените хора мразят способните и се страхуват от тях — донякъде защото им завиждат, донякъде защото не ги разбират. Те предпочитат да изберат за магистрат последния тъпак, стига само да им обещае хляб и зрелища (panem et circenses) и да успее да надвика конкуренцията на форума, вместо да изберат действително способен човек, който ще се грижи за държавата, а не за собствения си интерес и ще им говори истината. Не случайно Сократ успява да вбеси съгражданите си дотолкова, че го осъждат да изпие чашата с бучиниша. Народът е склонен да избере наистина способни хора начело на държавата само в случай на сериозна опасност. И гледа да се отърве от тях веднага щом реши, че тази опасност е преминала. 33 33 Тоя тип направо ме разби — веднага се сещам за класическия пример с Уинстън Чърчил — идва на власт през 1940 година, когато Германия почти побеждава Великобритания, и губи изборите веднага след като печели войната — през юли 1945 година. — Б.пр. От своя страна способните хора се отвращават от лековерието и продажността на тълпите и се стремят да се държат настрана от тях. Понякога за късмет на държавата се появяват и изключенния — хора, способни и умни, които са готови да работят за страната си така, както другите не биха работили дори за себе си. Пътят им до властта обаче е много труден и животът им обикновено се превръща в лична трагедия. Цезар например трябвало с години да ухажва тълпата и да се прави едва ли не на безобиден шут и женкар, докато успее да се добере до консулската длъжност. Дядо ми разказваше, че Цезар приемал повечето мръсотии съвсем спокойно, но така и не успял да преглътне клеветите, че бил педераст. Истината е, че точно истинските педерасти пуснали тази клевета за него по старото правило, че е най-добре да прикриеш порока си, като го лепнеш на някой друг.

Истината е, че системата ни на управление по онова време е била безнадеждно остаряла. Републиката имала нужда от сериозен ремонт, но традициите, подозренията, завистта и консерватизмът на римляните, особено на патрициите, не позволявали сериозна реформа. Убийството на Цезар показало явното нежелание на римляните за сериозни реформи в държавата. Затова дядо ми и Август — по онова време Гай Октавий, а след пристигането си в Рим — Октавиан — решили, че промените в системата на управление ще стават бавно и прикрито, а за да се избегнат по-нататъшните граждански войни, ще се образува тайна служба за сигурност на основата на разузнавателната служба, създадена от дядо ми Марк и от Цезар, която ще спира всички опити за държавен преврат и диктатура и няма да допусла до управлението некадърниците и алчните авантюристи, гонещи бързото забогатяване за сметка на държавата и народа. Явният контрол в държавата се поемал от Август, като племенник на Цезар и негов осиновен син и наследник, а дядо ми поемал изграждането на тази тайна служба.