Петър Копанов - Операция „Риба“

Управлението на канцеларията се извършва от префект. Този пост е заеман последователно от дядо ми, баща ми и мен. Префектът е пряко подчинен единствено на императора и се отчита за дейността си също единствено на него. Сенатът и комициите не само че не го контролират, но дори не знаят че такава длъжност съществува. В действителност подчинението ни на императора както вече казах е също условно, тъй като той е зависим от канцеларията в много по-голяма степен, отколкото тя от него — и Август, и Тиберий осъзнаваха това съвсем ясно и никога не са влизали в конфликт с нас. Те просто си царуваха. На Август това му харесваше, но на Тиберий по едно време му писна да се прави на глупак и избяга на Капри. Калигула пък въобще не се интересуваше от управление и накрая оставихме Касий Херея и останалите заговорници да го заколят именно защото не си вършеше работата на държавен глава, а не заради гадостите, които направи — вече споменах, че мръсотиите не ме впечатляват. Калигула не само не управляваше, но дори не можеше да царува. Затова и си отиде.

Уместно е да напомня, че префектите на преторията също са подчинени само на императора и не подлежат на контрол нито от сената, нито от комициите, но те са публични личности и обикновено са двама. Напомням, че преторианската гвардия е организирана с цел охрана на императора и всъщност бе създадена от Август по настояване на дядо ми, за да не се повтаря убийството на Цезар. Една от задачите на канцеларията бе да осъществява вътрешната, скрита охрана, а преторианците са външната, парадна охрана. Е, видя се как опазиха Нерон — а също и Калигула. Но за това ще разкажа по-нататък. Към префекта има изграден щаб, който по същество извършва контрола и управлението. Във всяка провинция канцеларията има по двама наместници, пряко назначени от префекта и докладващи му писмено чрез специални куриери на всеки две седмици, а в случай на нужда и по-често.

А сега ще опиша структурата на канцеларията. Тя се състоеше от специални отдели, всеки от които се занимаваше с нещо специфично. Най-важните от тези отдели, които станаха явни при Клавдий, са: 1/ab epistulis — за писмата, отговарящ за разпращането на едиктите и разпорежданията на императора в цялата империя, 2/a libelis — за жалбите, приемащ жалбите на гражданите и населението за различни злоупотреби на магистратите, и 3/a rationibus — за финанси. Отделението rei privatae — за личното имущество на императора, не беше официално обявено, но вече не се и криеше. Другите отделения обаче останаха тайни. Най-важните, които нямаха специални задачи и мога спокойно да спомена, бяха — a memoria — архивът, и a studiis — за научни изследвания. Но дори при Клавдий имаше още много недоволни от новата система на управление, тъй като нямаха достъп до истинското управление на страната, а следователно нямаха и възможност да грабят. По това време обаче те вече не искаха да върнат републиката в стария й вид, а искаха да сменят императора с нов, по-подходящ според тях, който да им раздава сладките служби. Накрая успяха. Нерон беше точно императорът, за който мечтаеха и който накрая получиха… Но да не избързвам. Историята на Нерон е още далече.

Тук ще направя поредното необходимо отклонение с цел необходимо обяснение. Под наше управление и контрол беше и пощенската служба. Изграждането на редовна пощенска служба в империята е едно от нещата, които организирахме и с което лично аз много се гордея. Преди ние да я реорганизираме, тази служба беше много по-скъпа и ненадеждна. Съобщенията се организирали и осъществявали от отделни по-богати хора или от частни сдружения. Целта им е била печалба и това предопределяло както високата цена, така и ограничеността на тези съобщения. А също и ниската й надеждност. Да се организира добра пощенска служба на територията на цялата държава е по силите само на самата държава. Цезар използувал често тези частни пощенски услуги и виждал много добре както предимствата, така и недостатъците им. Затова и започнал организирането на държавна пощенска служба още в хода на гражданската война. И тъй като основната й задача била — и продължава да бъде! — пренасянето на военни и разузнавателни сведения, естествено с изгражданети й се заела нашата канцелария. Тук трябва да обърна внимание на един от многото куриози в нашата държава. Ние сме разбрали отдавна, още в началото на Републиката, значението на добрите пътища и сме започнали да ги строим. Нашите пътища са най-добрите и най-здравите в целия свят. Именно те осигуряват на нашите армии възможността бързо и сигурно да се прехвърлят от едно място на друго. Над половината от времето на службата си войниците ни прекарват в строеж и поддържане на пътищата и причината за това им е ясна. Искам да подчертая, че такива сторежи са възможни само от свободни и убедени в необходимостта им хора. Роби или наемни работници никога не биха свършили тази работа толкова бързо, а за качество на работата въобще не може и дума да става. Всъщност всички големи строежи по света са били изградени от свободни и добре обучени хора, които са били убедени че това което правят е необходимо. Пиша това, за да разсея някои широко разпространени заблуди, като например тази, че пирамидите в Египет са строени от роби. Нищо подобно. По-нататък ще спомена как са стояли нещата в действителност. А сега се връщам на пощенската служба. В много отношения организацията й наподобява организацията на пощенската служба на Великия цар 40 40 Има се впредвид Персийската империя. — Б.пр. . Тази служба е била организирана от Кир Велики и организацията й е описана в Киропедията на Ксенофонт, така че ще си спестя подробното й описание. Ще спомена само, че ръководителят на тайната служба и на пощата се е наричал „Окото на царя“ и тази служба в много отношения прилича на нашата. И няма нищо случайно в това, че тайната служба и пощенската служба са имали един и същи началник. Както в Персия, така и в Рим. Също така няма нищо случайно и в това, че Дарий I, преди да стане Велик цар, е бил началник именно на тази служба по времето на Камбиз. Истината е, че бащата на Дарий, Хистасп, е създателят на тази тайна служба и е бил зет на Кир. Мидийският маг Гаумата е успял да узурпира властта през 232 година 41 41 522 г. пр.н.е. — Б.пр. , само защото Камбиз е имал сериозни неприятности в Египет и Дарий е трябвало спешно да замине за там и да остави без надзор двореца. На следващата година Дарий се завръща в Персия и организира свалянето на Гаумата, след ковто е избран за Велик цар. Истината е, че именно Дарий създава държавната организация на Персия и я превръща в най-голямата, най-богатата и най-добре управляваната страна в света.