Петър Копанов - Операция „Риба“

Дано само някои читатели да не изпаднат в същата ситуация като слепците. Защото тази история е много по-заплетена и шантава от един слон.

Четвъртото основание е недоброто познаване на древната история и митология от преводача. Това си личи и по послеслова — приказката за цар Траян е сръбска, и не е приказка за цар Траян, а преразказ на древногръцкия мит за цар Мидас. Самият Траян не е цар, а римски император от 98 до 117 година, а Мидас е митичен фригийски цар, син на Гордий. А според самата приказка ушите на въпросния Траян не са били магарешки, а кози. И понеже кашата стана много гъста и замириса на загоряло, ще се опитам да сложа някакъв ред.

Първо ще разкажа накратко мита за Мидас, тъй като незнанието му явно показва, че преводачът „не е в час“ по отношение на древната история. И така…

Мидас бил цар на Фригия. Веднъж богът на виното и веселбите Дионис минавал със свитата си през Фригия и тогава от свитата му се отделил сатирътСилен и се изгубил. Мидас намерил Силен, и след като 10 дни пирувал и беседвал с него, го върнал на Дионис. За награда Дионис обещал да изпълни едно негово желание. Мидас пожелал всичко, до което се докосне, да се превръща в злато. Дионис изпълнил желанието му и отначало всичко било наред. Проблемите на Мидас започнали, когато ожаднял и огладнял — така де, със злато не можеш нито да се нахраниш, нито да се напиеш. На това гърците му казвали „проклятието на Мидас“ — да имаш купища злато, и да не можеш да се нахраниш и напиеш. Мидас огладнял и ожаднял до смърт и помолил Дионис да спре чудото. Богът му заповядал да се изкъпе в река Пактол и чудото се прехвърлило на реката — това е обяснението на гревните гърци за златоносните находища край река Пактол в Мала Азия, откъдето са натрупали богатствата си легендарният Мидас и историческият Крез. По-късно Мидас бил поканен — пак от Дионис — за съдия на музикалното състезание между Пан и Аполон. Мидас решил, че Пан свири по-добре, и за наказание Аполон му изтеглил ушите, докато станали дълги като на магаре — понеже му били малки и не успял добре да чуе и оцени музиката му. Оттогава Мидас много се срамувал от ушите си и си ги криел с шапчица — оттам идват фригийските шапчици, които френската революция през 18 век изкарала от небитието. Бръснарят на Мидас, който единствен знаел за ушите и се бил заклел да не казва на никого за тях, не се сдържал и накрая изкопал яма, изрекъл над нея „Цар Мидас има магарешки уши“ и след това зарил ямата, след което му олекнало. Само че на това място израснала тръстика, едно овчарче си направило от нея свирка и свирката започнала да свири сама песента за магарешките уши на Мидас. Поуката от този мит е, че нищо не остава скрито и рано или късно излиза на бял свят. Разказах мита за Мидас, защото той има отношение и към златото, което е основна тема нашата история. А също и към истината, която досега е била крита. Щом преводачът не знае легендите за Мидас и я бърка с приказката за „цар Траян“, значи няма как да знае и останалите неща — хората, които познават древната история и митология, ще разберат добре за какво става въпрос!

Сега за „цар Траян“. Не знам кой и как е превърнал мита за Мидас в приказка за „цар Траян“. Самият Траян си е съвсем истински римски император. При това съвсем явно свързан с нашата история! Малко факти:

Марк Улпий Траян е син ма Марк Улпий Траян (?!?) и Марция. Роден е през 53 г. (!!!, датата 18 септември не я открих) в римската колония Италика в Испания. За ранните му години не се знае практически нищо (!?!). Дори такъв стар клюкар като Светоний мълчи за него. А липсата на информация е доста подозрителна, особено като се вземе впредвид разказа на Афраний, особено споменаването на внука му Марк. За пръв път името на Марк Улпий Траян се появява около 75 година — като легат в Сирия при своя баща. Траян става квестор около 78 и претор около 84 година. Постепенно се издига сам до наместник на провинция Горна Германия. Бил е изключителен пълководец, много популярен сред войниците си. Император Нерва „по съвет на приближените си“ го осиновява през 96 година и в течение на две години Нерва и Траян управляват заедно. След смъртта на Нерва на 27 януари 98 година Траян е провъзгласен за император.

Траян е смятан за най-успешния римски император. При него Империята достига най-голямото си разширение. Смятан е също за образец на държавник. За авторитета му може да се съди по пожеланията към императорите през следващите векове: „Бъди по-щастлив от Август и по-добър от Траян!“ Ето накратко какво е направил Траян. През 101 г. започва военни действия в Дакия — сегашна Румъния. През 107 г. Дакия е превърната в Римска провинция, в която са заселени голям брой ветерани, а също заселници от Италия и западните провинции. Именно тези заселници дават името и езика на съвременна Румъния. Ще отбележа, че няколко десетилетия преди това на територията на даките е намерено златно находище, за което е споменато и в разказа на Афраний. Веднага след превземането на Дакия Траян започва подготовка за война с Партия. Към 109 г. римската армия превзема южните склонове на Кавказ. Царят на Боспор се признава за васал на императора. През 111 г. Траян превзема Синай и северозападната част на Арабския полуостров, осигурявайки по този начин безопасността на Египет и Сирия от югоизток, а също и безопасността на морския търговски път през Червено море. През 114 г. превзема Армения и я превръща в римска провинция. През 115 г. превзема Северна Месопотамия. През 116 г. армията на Траян потегля на юг покрай брега на Тигър и завладява столицата на Партия Ктезифон. Партският цар трябвало да бяга, като изоставил трона си и част от семейството си. Римляните продължават на юг, превземат и най-големия град в Месопотамия — Селевкия — и достигат Персийския залив, където започват да строят морска флота и да се подготвят за нахлуване в Персия. Асирия, Месопотамия и Вавилония са обявени за римски провинции. Изглеждало, че Партия е вече победена и Рим е решил проблемите си на Изток…