Петър Копанов - Операция „Риба“

Тъй като горният „превод“ ще излезе официално като мое произведение, ще се опитам да обясня някои неща. Първо, на мен наистина не ми пука, освен това познавам поне един издател, който сигурно ще се навие да публикува тая „бомба“, без да се притеснява от „вторичните ефекти на взрива“. Второ, колкото и шантава да е тая история, на мен ми хареса и се захванах сериозно да проверя някои неща. Имах възможност да видя дори „оригиналния свитък“ и ми се стори наистина доста стар, но всичките приказки за световни заговори, тайнственост и какво ли още не поне в началото ми се сториха чиста параноя на един уморен и объркан човек — имам впредвид човека, който ми донесе материалите. След това започнах да чета. И ми стана интересно. Толкова интересно, че си зарязах другата работа и се захванах сам да проверявам поред всичко. Бележките и обясненията, вмъкнати в оригиналния текст, са почти изцяло мои. Както и отговорността за тях. Надявам се да не са досадили много на читателите. Позволох си също да „пипна“ самия текст там, където сметнах, че ще се справя по-добре от човека преди мен. С негово съгласие, разбира се.

Ще кажа и защо всъщност държа това произведение да излезе. Досега винаги съм имал усещането, че в историята все пак има обективност. Тя не се прави от „герои“ и „свръххора“. Не се прави и от „масите“ и „класите“. Както ни набиваха — и продължават да ни набиват, но в друга форма и по друг начин! — в главите някои самозвани месии на псевдонаучни идеологии, като модната напоследък хомокрация. Пардон, искам да кажа демокрация. Целта на подобни — ще ме прощавате за израза — псевдонаучни изгъзици, е да превърнат обикновените хора в стадо. Защото стадо лесно се управява. Впрочем самият Афраний много добре е развил темата за стадото, така че да не го повтарям…

А историята… истинската история, а не идеологическата, дето я набиват в главите на децата в училище, се прави от хората. От мнозинството обикновени хора, които си вършат работата или поне се опитват, доколкото „героите“, „месиите“, „вождовете“ и всевъзможните останали боклуци по етажите на властта им позволяват да си я вършат. Историята не е заговор, както някои умници от кръчмарски мащаб твърдят. Парадоксалното в това произведение е, че то доказва точно това — обективността на историята. И на причините и движещите сили, които я създават. Напук на всички „теории“, включително и за нейния край. А ако читателят не е разбрал това и се е присъединил към поддръжниците на „теорията на заговора“ — е, здраве да е. Всеки си има право на мнение. Надявам се поне да му е било забавно. Аз самият съм твърд противник на всякакви секретности, тайни, заговори и тем подобни дивотии. Секретността е за тъпанарите. За хората, които се чувствуват неуверени и слаби и търсят предимство и превъзходство в засекретяването и криенето на информация. Това също е една сериозна причина да искам това нещо да види бял свят. Колкото по-малко тайни — толкова по-добре. Единственото, което си струва да се крие и трябва да се крие, са технологиите. Като производството на коприна. Там нещата наистина са сериозни. Но това е съвсем друга тема. А засекретяването и укриването на информация, нямаща ПРЯКО отношение към сигурността на държавата или организацията, която я притежава, повтарям, си е чиста проба дивотия.

Ще се опитам да се изразя по-ясно. Хората си падат по тайни. Откакто съществува човешкото общество, хората се опитват да се доберат до тайните — истински или въображаеми — на известните и могъщите. И умуват как скрити мрежи на мрачни заговори насочват действията на отделните хора и на цели народи. Нормално е тези „теории“ да си останат там, където им е мястото — на страниците на трилърите, авторите на които се отличават с по-необуздано въображение. В умовете на хора, склонни към параноя. Обикновено самотни. Понякога събрани в сектоподобни групи от съмишленици и всевъзможни смахнати. При тях вярата в теориите за конспирации се свежда до повтаряне на едни и същи твърдения, подобно на мантри, които обясняват всички беди и проблеми с действията на набедените конспиратори. Нормално в подобни ситуации е тези твърдения да си останат само на страниците на трилърите и в главите на параноиците. Защото именно там им е мястото. За съжаление понякога реалността се оказва по-идиотска и объркана от твърденията и на най-откачения параноик! И най-често именно укриването на информацията е причината за объркването. В такива случаи най-доброто, което може да се направи е… да се покаже цялата истина. Такава каквато е. И понеже хората си падат по „конспиративната“ литература, може би е най-добре и някои истини да се покажат именно в такава форма. Защото именно тази форма провокира любопитството. И евентуално критичниия анализ на нещата.