Петър Копанов - Операция „Риба“

А ето какво всъщност стана. Предварително направихме копие на знака ги сменихме. При Калигула остана копието, а оригиналът си замина за Александрия. С точни инструкции какво, кога и как да се прави. Направихме и друго копие. От папирус. Боядисано със златен прашец, така че дори отблизо не се различаваше от другото. Та когато отскубнах знака от гърдите на Калигула, аз се обърнах и много бързо го пъхнах в тогата си, като веднага след това измъкнах папирусовото копие. На двата си крака бях привързал два сребърни диска малко над коленете, така че да не се виждат под дрехите. В момента, в който дискът се удари в пода, ударих двата сребърни диска един в друг с крака. Това беше гърмът. За долната страна на знака беше залепен един бръмбар, който започна да бяга насам-натам. Това пък беше движението на знака. А пламъкът беше съвсем лесен — папирусът, от който беше направен знакът, беше напоен с масло. Достатъчно беше да допра до него едно въгленче и… Мисля че обясненията са достатъчни. Всичко си беше много просто. И много точно изиграно. Само че не предвидих, че този боклук Калигула ще се уплаши толкова много, че ще полудее. Това беше една от грешките ми. Понякога прекалено добре свършената работа също може да свърши зле. От прекаленост.

Накрая дойде ред и на Клавдий. Напомням, че пълното му име беше Тиберий Клавдий Друз Нерон Германик, а след успешната кампания в Британия Сенатът му даде и името Британик. Той остана в паметта на хората като Клавдий, тъй като беше първият император, който не си присвои сам името Цезар. Август беше първият, който си присвои това име, но го направи като се позова на завещанието на Юлий Цезар, който го беше осиновил и му беше завещал състоянието си. Тиберий пък беше осиновен от Август и така също стана Цезар. Калигула пък по рождение се наричаше Гай Цезар. Е, Клавдий не желаеше да бъде Цезар. Независимо че Сенатът официално му даде и това име. Всъщност Клавдий въобще не желаеше да управлява. Аз го принудих. Така и не ми прости, че пратих войниците да го измъкнат иззад завесата, зад която се беше скрил след убийството на Калигула, и да го обявят за император. Накрая ми го върна, като се ожени за племенницата си Агрипинила напук на предупрежденията и забраните ми. И за да ме вбеси окончателно, осинови синчето й Нерон. Тя пък го отрови и сложи Нерон за император, като пое фактическата власт заедно с Бур и Сенека. Мислеше се за втора Ливия. Само че не можеше да се мери дори с малкия пръст на Ливия. Цялата власт реално се държеше на Бур. И когато Бур умря, Агрипинила и Сенека бързо изпуснаха юздите на Нерон. Останалото ти е добре известно, читателю. Нерон ги уби и двамата. И превърна управлението на държавата в цирк.

Наближава краят на историята ми. Остана да разкажа как Секст Афраний Бур и Агрипина ликвидираха Канцеларията. През 805 година 368 368 52 г. — Б.пр. аз се оттеглих като префект на Канцеларията и мястото ми зае синът ми Луций. Напомням, че по-големият ми син Марк загина в латифундията край Антиохия 4 години преди това. През следващата година му се роди син на 18 септември, когото той нарече Марк, в памет на брат си. Веднага след раждането на детето Луций замина за Колония Агрипина в Долна Германия, тъй като херуските се бяха раздвижили оттатък Рейн. При една от акциите отвъд Рейн в началото на май следващата Луций беше убит в схватка с тях. Наложи се отново да се върна начело на Канцеларията. Вече нямах живи синове, малкият Марк беше единственият ми внук. Реших че е по-добре за него, майка му Марция и по-голямата му сестра Улпия Марциана да ги изпратя по-далеч от Рим, докато нещата се успокоят. Трудно ми е да го обясня, но чувствах, че нещо лошо ще се случи скоро. Марция се омъжи за един от най-верните ми офицери Марк Улпий Траян. Изпратих ги тайно в Италика, наша колония в Испания Бетика, където Улпий трябваше да бъде един от помощниците на местния офицер, но реших че е по-добре да стои настрана от дейността на канцеларията и да се занимава само с официалните си задължения по разпределението на земите на ветераните. Изрично му наредих да стои настрана от работата на канцеларията в Бетика и той наистина стоя настрана осем години, докато не го изпратих заедно със семейството му в Антиохия. Отначало служи като легат при Корбулон, а след 4 години постъпи при Веспасиан.

Веднага след това аз потеглих към Долна Германия, като пуснах слух, че внук ми и снаха ми са с мен. Именно това спаси живота на внук ми по-късно. Бур и Агрипина не можаха да открият следите му. Три дни след заминаването ми Агрипина отровила Клавдий. Това е станало три дни преди октомврийските иди 369 369 13 октомври 54 г. — Б.пр. . Вестта за това ме настигна по пътя. Бур веднага започнал да избива всички офицери и сътрудници на Канцеларията, но около половината от хората все пак успели да разберат за опасността и да се скрият. Повечето от тях напуснаха Рим и се укриха в различни тайни убежища. Тези, които останаха в Рим, също се укриха и шест години не предприемаха никакви активни действия, а само наблюдаваха какво става и ми докладваха. Докато Бур беше жив. След като Бур умря, постепенно започнахме да възстановяваме връзките си с агентите, които още бяха живи, и постепенно започнахме да поемаме скритото управление на страната. Накрая оствихме Нерон и останалите властолюбци да се изпоядат един друг. Накрая събрах управителите на Източните провинции в Берит и ги накарах да обявят Тит Флавий Веспасиян за император. Веспасиян е най-способният военачалник и администратор в момента и ще бъде достоен император. Освен това е минал нашето обучение в школата край Антиохия и 11 години е бил младши офицер в канцеларията, преди да го освободим и да го накараме да започне военна кариера.